Първото ни посещение на п-в Пелион беше в периода 4 – 8 юли 2025
С настоящата статия разказваме подробно от буквално първите минути и впечатления на полусотрова, като в детайли описваме престоят ни на един от най-известните плажове – Агии Саранта (Agii Saranta), както и от посещението ни на плаж Милопотамос (Milopotamos). В този първи разказ се концентрираме на източната част на Пелион и даваме МНОГО практична и полезна информация.
Защо избрахме точно тази дестинация?
- Търсехме нещо ново в Гърция, не толкова комерсиално като Халкидики, и не толкова далеч като Парга, например;
- Вече бяхме посетили остров Скиатос и предпочитахме място без ферибот (въпреки, че бяхме очаровани от Скиатос;
- Вече бяхме обиколили голяма част от най-известните места в Гърция, знаехме, че все по-трудно се впечатляваме и все пак, Пелион ни накара да се върнем още веднъж, още същият месец.
Пелион за нас беше любов от пръв поглед!
Тръгнахме доста късно в горещ петъчен ден, тъй като работните ангажименти не позволиха това да се случи по-рано. Въпреки, че беше петък, имахме късмет с трафика на Кресна и всички потенциални „тапи“ по пътя към Кулата. Няма как да пропуснем и огромното предимство на вече отворената граница с Гърция, на която просто намалихме скоростта без да спираме. Отварям скоба, че с моя съпруг Благо по принцип не обичаме да спираме за почивки, най-много за бърза тоалетна и гориво. Наслаждаваме се на пътя и нямаме търпение да стигнем час по-скоро. И това пътуване не беше изключение. Имахме 2 спирки – на безниностанция „Еко“ за гориво и една бърза тоалетна вече на магистралата за Волос.
Важните моменти по пътя към Волос и Пелион:
- Общ размер на магистралните такси – 16 евро за автомобил. Могат да се плащат в брой или с карта. Вероятно знаете, че вече има и приложение, което може да си регистрирате и директно да не спирате на тол станциите.
- Изпускаме и стандартното задръстване на околовръстното на Солун заради ремонтни дейности, защото то е в посока Халкидики, а ние сме към Волос.
- От Солун до Волос имате 2 големи места за почивка с магазини, заведения, тоалетни и бензиностанция. Това са Еvangelismos rest area и Skotina.
- Отделно, по същата отсечка, вече почти към Волос, в разстояние от 5 км имате и само тоалетни, които за наше голямо учудване, бяха много добре поддържани за безплатни такива (включително със сапун).
Вече наближаваме Волос, подминаваме отбивката за центъра и познатото ни пристанище за ферибота, които ни връщат към спомените за любимия Скиатос. Движим се с добре позната на всички българи навигация Waze, на която виждаме, че съвсем скоро ни очаква ляв завой на светофара. Това, което ни прави по-голямо впечатление на навигацията е, че ни остават около 48 км до избраното място на плаж Agii Saranda, които се очаква да изминем за 1 час и половина. УАУ! Знаехме, че има завои, но тук ставаше въпрос, че средноаритметично ще изминаваме 1 км за няколко минути. Не след дълго стана ясно защо е така.
Пътят от Волос към плаж Agii Saranda
Веднага след като завихме наляво и напуснахме Волос, пътят стана доста по-тесен от първокласния, който напуснахме на светофара, а завоите рязко те караха да се притесняваш дали „ще ти стигне волана“ да завиеш 😊 Пред нас имаше няколко коли и малка камионетка, и веднага ни стана ясно, че ще бъдем постоянни спътници през цялото пътуване. Въпреки тесния път със завои, всички се движеха много добре, достатъчно бързо, за да не става дълга, изнервена колона, и бих казала достатъчно разумно и безопасно.
Гледката отгоре
Часът вече беше около 20:00 ч и въпреки, че и двамата бяхме концентрирани в пътя и изкачването, нямаше как да останем безучастни към гледката, която се откриваше отгоре – белият Волос. Знаехме, че е голям административен град, но не очаквахме, че е толкова красив и бял. Смело и отговорно заявявам, че дори ми напомни за белите къщи на Миконос, само мелниците липсваха. Още ме е яд, че не спряхме да направим снимка, но трябва да ви кажа, че и местата за спиране тук изобщо не са много. В допълнение, виждаш отбивката в последния момент заради завоите и не винаги е безопасно да спреш веднага и рязко.
Изкачването продължава, белите къщи вече не се виждат, донякъде заради височината, донякъде заради растителността. На тяхно място се появява един от най-красивите залези, които сме виждали, сякаш Пелион иска да ни каже с него „добре дошли“. И отново не успяхме да го снимаме, изпуснахме единствената отбивка, която позволяваше безопасно спиране. Вероятно ако бяхме успели да го заснем, нямаше сега да си спомням с такава носталгия за него. И все пак, видяхме и преживяхме един уникален залез, който ни остана в сърцето!
И продължаваме да се изкачваме…
Благой забелязва надморската височина и ми обръща внимание, че вече подминаваме 1 000 м и това не е всичко. Започнахме изкачването на 38 градуса, което беше нищо на 42-та градуса в Солун и за огромно учудване видяхме, че в момента навън е 26 градуса. И докато анализираме тези интересни „аномалии“, изведнъж точно над пътя виждаме……., можете ли да познаете? ЛИФТ! Оглеждаме се – ние току-що минахме през ски писта.
Шок и мълчание, последвано от моите размисли „аз имам само една тънка жилетка, която взех колкото психически да съм спокойна, че имам връхна дреха“. 😀 Възможно ли е да умрем от студ без дебели дрехи в Гърция, през юли, и най-вече в част от Гърция, която е само на 500 км от София…Мислите ми са прекъснати, защото вече надморската височина достигна 1300 м и ясно се виждаше, че постепенно започваме да се спускаме. В крайна сметка се успокоих, че хотелчето ни е на плажа и там няма как да е студено, ако пък е по-хладно ще е само огромен бонус.
Пътуването продължава, а „картинката“ на навигацията може да се опише много просто: пътя пред нас беше като изрисувани драсканици от малко дете, буквално. Завоите бяха толкова остри и толкова резки, че беше трудно да определиш къде започват и къде свършват.
И все пак, бяхме изключително развълнувани и вдъхновени, ние бяхме на място със ски писта и море. И това място не е далеч от България, и е невероятно красиво. И понеже съм професионално изкривена, все пак 20-та година подред съм в туристическия бранш, веднага съжалих, че тук няма никакъв начин да докарам автобус с хора…все пак, най-хубавите места наистина трябва да останат непокътнати от масовия туризъм.
Виждаме, че имаме още само 20 км до нашата локация, вече слизаме все по-надолу и по-надолу. Пътят става все по-тесен, навън вече е тъмно, колите изчезнаха и си казваме „каквото и да е, където и да е, все ще изкараме нощта“. За финал минаваме през стръмен път с типичните огледала за разминаване и ето го морето, дългоочакваната равнина, а точно от лявата ни страна, макар и в тъмнината се вижда широката пясъчна ивица.
Веднага ни става ясно, че мястото е спокойно, което ни устройва напълно. На няколко места виждаме заведения и малки къщи, вероятно квартири за настаняване. Почти всичко вече е затворено, но това нямаше значение в момента.
Как избрахме Agii Saranda за нашето първо пътуване до Пелион?
Вероятно сте чували поговорката, че обущарят често ходи със скъсани обувки. Същото можем да кажем и за нас. Ако си мислите, че като собственик на туристическа агенция винаги планираме пътуванията си от рано, на ниските, изгодни цени (както често съветваме туристите, и с право), жестоко се лъжете. Все по-често се случва да планираме отпуските си според свободните дни, които се появят, в които нямаме толкова групи, и имаме възможност за лично време. А това често е в последния момент. В допълнение, големите хотели вече ни карат да се чувстваме все едно сме на работа и все повече търсим по-малки и уединени места. И не на последно място – всяко пътуване е възможност да инспекция на нова дестинация, която може да има голям потенциал за бъдеща организирана група. В случая Agii Saranda със сигурност няма как да поеме много туристи, но ако статията до момента ви е харесала, и не сме ви уплашили с обясненията за тесните пътища и завои, може смело да си запалите колата и да дойдете тук със собствен транспорт.
Предварително проучване на Пелион в няколко стъпки:
- Google maps с изгледи от сателит винаги присъства като една от първите фази за проучване на местата, които искаме да видим.
- Следваща стъпка са видеа от youtube, но в никакъв случай комерсиални и рекламни видеа на хотели.
- За това конкретно пътуване, както и за Гърция, като цяло, за нас красивите плажове са от много голямо значение при избор на локация.
- Последна стъпка – кратък поглед върху цените на хотелите и избор на няколко, от които накрая избираме „победител“.
Studios Yalos отговаряше на абсолютно всички наши изисквания, а именно:
- Беше точно на плажа;
- Беше точно на плажа, който ние искахме – Agii Saranda;
- Оценка 9 от 10 в букинг, която ние лично и след престоя оценихме просто на 10.
ВАЖНО: Никога не забравяйте да оставите положителен отзив когато сте доволни от услуга или стока. Само така това ще достигне до повече хора, а тези, които са се постарали да останете доволни, ще са наградени и удовлетворени, че усилията им са оценени!
- Последното не е особен фактор, но все пак – нямахме избор. Това беше единственото свободно място на този плаж, а ние търсим да резервираме 2 дни преди да отпътуваме. Късметът винаги има значение, както и положителната нагласа 😊
И ето ни вече пред Studios Yalos според навигацията. По традиция започвам да се притеснявам сега по нощите как ще го разпознаем, това ли е, не е ли, вероятно ще трябва да звъня на телефона от резервацията. Типични притеснения когато резервираме къща или студио, които нямат рецепция. Докато се чудя, слизам от колата и към мен се приближава приятна и усмихната млада жена (Димитра), която ме пита „Вероятно вие сте г-жа Янчева?“, и вече можем да си отдъхнем.
Много бързо ни ориентира къде да си оставим колата и тръгваме след нея за да се озовем в най-кокетното студио, което сме виждали, с най-прекрасната веранда, на 2 крачки от пясъчния плаж.
Има места, на които просто личи голямата любов, с която са правени и мислени, в цветовете, които са използвани, в малките детайли, които откриваш всеки ден. Такова място е и Studios Yalos. Както се казва „гледам и не вярвам на очите си“, а точно отпред – ето тази верандичка:
Явно от умората зададох и най-тъпия въпрос „и тя ли е за нас“? Разбира се, че беше за нас. Димитра много набързо ни показа най-основните неща – как да си пуснем климатика, къде има капсули за кафе машината, поинтересува се как е бил пътя насам и т.н.
И изненадите не свършват дотук. Освен, че имахме плажни кърпи в гардероба, на верандата ни беше подпрян плажен чадър, който да използваме за слънчевите бани отпред. Леко встрани видяхме и купчина шезлонги, само за гостите на хотела, които те могат да си взимат и използват на плажа, на цели 20 м от хотелчето. Повече нямам какво да кажа и как да не сложа оценка 10. В допълнение е и гостоприемното отношение, което получавахме всеки ден от престоя. И не на последно място – великолепният изгрев. Тук слънцето залязва една идея по-рано, но за сметка на това на сутринта ви буди в цялата си прелест, точно над морето. Да, на почивка е трудно да се става рано. Направете като нас – станете за изгрева и след това може да си легнете отново 😊
Какво направихме? Въпреки, че бяхме гладни, всичко беше затворило, а ние стандартно не носим храна от България, но имахме бутилка хубаво вино, което „плачеше“ да отворим на тази веранда 😊
Втори ден
На сутринта се събудихме рано, въпреки умората от предишния ден. Все пак, не сме дошли да спим. Набързо се запознахме с нашите съседи „по веранда“. Разделяше ни малка преграда, но не смятам, че това по някакъв начин пречеше на уединението и на двете семейства.
Въпреки, че имахме шезлонги, решихме, че днес ще плажуваме натурално, и просто ще се излегнем на кърпите.
Предполагам вече ви е ясно, че температурите тук вече не бяха както горе (на 1300 м. н.в), а скромните 36 – 37 градуса, което пак беше една идея по-хладно отколкото в други части на континентална Гърция, дори в България.
Нетърпеливи сме да опитаме водата и веднага влизаме в морето. За тук, както и за много части на Пелион, водните обувки са задължителни. И преди да си помислите „пак камъни, няма ли един красив, пясъчен плаж“, бихме искали да ви обърнем внимание на нещо, над което малко хора се замислят, а именно:
Няма как при фин, пясъчен плаж (по подобие на Слънчев бряг или Албена или Златни пясъци), водата да е наистина кристална, и да можеш да видиш несъвършенствата на привидно перфектния ви педикюр 😊 Защото водата тук е точно такава – прозрачна, но ДА, пясъкът не е толкова фин, а на много места входът към морето е обсипан с камъни, за които водните обувки са почти задължителни. Хубава новина за тези, които могат да плуват – на много места, вече по-навътре в морето, дъното е пясъчно.
В нашия случай, бистрата вода беше по-голямо предимство пред пясъчния плаж, защото обичайно плуваме с шнорхели. Дори на конкретното място да няма кой знае какво за гледане под вода, плуването с шнорхел улеснява до голяма степен отпускането над водата, което от своя страна удвоява насладата от разхлаждането в морската шир.
В този първи предиобед не се задържахме много на плажа, защото не бяхме вечеряли, съответно не бяхме закусвали и нямахме търпение за обяда. Избрахме страхотна таверна на плажа (единствената от тази страна на Agii Saranda). За другата част на плажа ще ви разкажем след мъничко.
Ето и малко снимки от менюто, атмосферата и по детски щастливите ни физиономии:
Това, което прилича на кръгла бутер баничка, всъщност е пай от Скопелос, за всички, които не са наясно 😊 Няма как да им се разсърдим, очакванията ни бяха далеч по-различни, но винаги на ново място поръчваме местни неща. В случая нямаше кой да ни каже, че „паят от Скопелос“ е проста баница, но пък и нямаше как да разберем, ако не бяхме поръчали 😊
След обилния обяд отиваме да разгледаме и съседната част на същия плаж. Ивицата е една, но е образно разделена от скала, а пътят между двата плажа е организиран от буквално дървена стълба. Ето видео, което заснехме на място на втората част на плаж Агии Саранта
Връщаме се на нашето място на плажа и продължаваме да се наслаждаваме на спокойствието и бистрата вода. Привечер вече се прибираме в нашето местенце, по-конкретно, правим 10 крачки за да си влезем вкъщи и нашата хазайка ни информира, че тази вечер на съседния плаж, в заведението се очаква голямо парти с диджей. Да не се стряскаме от музиката, да не се учудваме от големия приток туристи и коли, всичко щяло да мине и замине заедно с уикенда.
Стана ни смешно, че целта на пътуването беше да избягаме от лудницата и комерсиалните места, и какъв е този късмет да се озовем точно на плажа, където всяка година, САМО ВЕДНЪЖ се прави грандиозно и шумно парти. Но опасенията ни бяха напълно безпочвени…
Вечерта продължи да е спокойна и тиха. Да, наистина се забелязваха повече коли отколкото предишния ден, но мястото като цяло не разполагаше с безкрайно много места за паркиране. Въпреки, че имахме нужда да потърсим супермаркет за елементарни стоки като например нещо бързо за закуска, вода и някоя друга разхладителна напитка), казахме си „ако сега тръгнем с колата, след това със сигурност няма да има къде да паркираме“. Димитра се беше постарала да ни избере най-хубавото място под сянката на дървото , точно срещу верандата ни и нямаше как да се разделим с него.
Вместо това, решихме да отидем да видим какво е това парти, от което не се чува никакъв звук. Тръгваме по познатата дървена пътечка по плажа, виждаме, че наоколо са се появили палатки, пълно е с младежи, които кротко си седят и си говорят. Няма викове, няма крясъци, няма музика дори! Какво става??? Стигаме отново скалата със знамето, подминаваме я и изведнъж виждаме въпросният бар – сгушен навътре, зад скалата, така, че да не пречи на хората, а младежите бавно и спокойно се редят на опашка и си показват билетите. Това ли е партито, от което всички се страхуваха, че няма да спим? Явно да! Тези хора явно не са били на Какао, и по-добре 😊
Разказваме ви всичко това, за да придобиете представа колко е спокоен животът тук по принцип, дори през силния летен сезон, как всички предупреждават, че на 5.07 ще има голямо парти, което е ВЪЗМОЖНО да предизвика леки смущения в престоя на туристите, защото е ВЪЗМОЖНО да се чува музиката, макар и тихо.
Нашата домакиня Димитра буквално ни разказа, че всички притежателите на хотелчета и ресторанти тук не са особено щастливи от провеждането на това събитие, но са решили да им го позволят, защото се провежда 2 пъти годишно.
Няма как да не отбележим, че нашата стая беше буквално на няколко крачки от бара, в който се провеждаше мероприятието и въпреки това, сме спали спокойни и необезпокоявани. И няма как да не ви разкажем за това, сравнявайки го с подобни събития на съвсем други места. В случая, въпросното заведение беше изградено зад скалата, която със сигурност не позволяваше музиката да стига до почиващите в района. В допълнение, няма как да не се отбележи, че младежите, които го посетиха, бяха буквално незабележими и безшумни. Винаги има начин всички да са доволни, с правилна организация и мисъл!
И разбира се, всичко приключи мирно и кротко в неделя, и от всички хора и палатки вече нямаше следа. Вече спокойни и едновременно нетърпеливи, решихме, че е крайно време да се размърдаме малко. Да, мястото, на което сме е невероятно, но вече трябва да разгледаме района и поне още един плаж на Пелион.
Наясно сме, че пак ще шофираме 1 час за да изминем 20 км, но разликата този път е, че сме подготвени!
Хващаме все пак част от трафика от хора, които неделно напускат партито и се прибират, но за разлика от пристигането ни, сега същият този двупосочен завой, на който няма как да се разминат 2 коли беше регулиран от хора, които координираха движението с радиостанции и пропускаха колите на етапи. Е, при нас не се справиха толкова добре, защото за малко не се блъснахме челно с кола отсреща, но все пак оценяваме старанието и сме наясно, че не сме в Германия. И наистина, общината се беше погрижила да направи нещо на това диво, тясно и красиво място!
Последното лирическо отклонение, което ще направим е само и единствено да сме ви полезни и то е, че тук почти няма големи супермаркети. Визираме източната част и районът, за който разказваме в момента. Така, че ако видите дори и малък супермаркет на пътя, спирайте веднага, следващият може да е след 20 км или на 1 час път с колата през завоите 😊😊😊 Това направихме и ние. Първият, който видяхме беше затворен заради традиционната „гръцка сиеста“ или почивка в най-топлите часове на деня, но с втория имахме късмет.
Следваща спирка плаж Милопотамос (Milopotamos)
Oпределено подготовката от пристигането първата вечер си каза думата, защот и завоите и тесните пътища вече не ни правиха впечатление. В това число беше и един мост, по който минахме, и който издаваше ужасен скърцащ звук 😊 Вече знаехме, че пак ще се изкачваме и след това рязко ще се спускаме надолу към морето.
Пътят ни минава през живописната Цакарада (Tsagkarada) – едно от най-известните градчета тук и наистина много красиво място. Тук няма плажове, защото е разположено на сериозна височина, но за сметка на това гледките са убийствени. Представете си малко селце с каменни къщи, огради от ковани желязо и панорама към морската шир. Бяхме чели за него още преди да пристигнем, но нашите съседи в Yalos Studios, които бяха гърци, ни разказаха как идват тук вече пета година и остават няколко нощувки в Tsagkarada за да се полюбуват на гледките, да хапнат вкусни ястия и да се нагледат на уникалната панорама. Ние нямахме толкова време, но дори от бързият преход с колата ни стана ясно, че Цакарада заслужава специално внимание.
Вече се доближаваме до Милопотамос и стигаме голям паркинг, на който виждаме и някоя друга българска кола. Часът е вече около 17:00 ч и част от хората започват да си тръгват, но нас това ни устройва идеално.
Както вече ви споменахме, не очаквайте тук да има много указателни табели. Ще ви се наложи неизбежно да разчитате на интуицията си или простата логика, че плажът трябва да е някъде…надолу. Тръгваме по първата пътечка надолу, като минаваме през ресторант с голяма панорамна тераса. След няколко минути по леко стръмна пътека (типична за плажовете тук), се озоваваме пред тази гледка:
Ето и видеото, което заснехме на място от тази страна на плаж Милопотамос
Хм, това не изглежда да е това, което гледахме в youtube, има нещо гнило или най-вероятно сме объркали пътеката. Плажът не изглежда лош, но в никакъв случай не можем да повярваме, че това е най-известният плаж на Пелион, абсурд. Вече половината му част е в сянка, но въпреки това изглежда много малък. А къде са онези пещери, през които хората минаваха…? Слизаме до водата, морето е леко бурно и поглеждаме наляво. Виждаме, че хора се изкачват по скали, явно са минали от другата страна. Ясно, объркали сме пътеката.
Все пак, не ни разбирайте погрешно, този плаж също беше красив – малък и закътан залив.
Връщаме се обратно откъдето тръгнахме и продължаваме по следващата пътека, която преминава през изключително романтично малко ресторантче, с масички, кацнали на скалите:
Малко след него започват стълби и спускане надолу. Това вече е правилното място. Спираме да се любуваме на гледките, слизаме бавно, правим снимки и тръгваме към истинският Милопотамос, отново през пътека, но този път доста по-стабилна. Целият беше вече в сянка, и хората се наслаждаваха на най-приятната част от деня, без наистина парещите лъчи на слънцето, но все още приятната лятна температура.
Мястото беше доста населено, изцяло диво. Имаше малко заведение, което вероятно беше магазинче, предлагаше и бързи закуски и напитки в едно. И това беше всичко, от повече нямаше и нужда. И тук морето беше леко по-бурно, а плажът беше изцяло в камъни. Все пак красив и издълбан в отвесните скали, които го заобикаляха и по всяка вероятност правеха голям завет.
Тук отваряме една скоба за да ви разкажем за морето в тази част на Пелион. Не се учудвайте, ако сутринта няма нито една вълничка и се чудите това езеро море ли е, а буквално след няколко минути, пред очите ви, излязат вълни. Не си представяйте големи и страшни вълни, в случая контрастът е по-интересната част и как морето се променя буквално за няколко минути, дори секунди.
Преминаваме бавно през вече истинският Милопотамос и ето срещу нас е известната „арка“ или „врата“ в скалата, през която се преминавам на съседния плаж. Разбира се, имаше малка навалица от хора, които си правят снимки тук, ние също не пропуснахме. Минаваме смело и вече сме в края на този плаж и пред нас се открива още по-малък, още по-каменист и закътан по-малък.
Благой решава да провери с телефона дали нещо не се крие в една от дълбоките дупки в скалите, но не отрива нищо интересно.
Бавно започваме да се връщаме обратно по стълбите, доволни и щастливи, че сме успели да видим и това място. Честно да ви кажа, не бихме дошли тук за плаж през деня. От една страна, хората дори по това време бяха много, от друга, камъните също не бяха малко. Милопотамос, според нас, е перфектно място за разходка и снимки в края на деня. Все пак е интересна природна забележителност с тези издълбани скали и определено си заслужава да се види.
Прибираме се отново към Yalos Studios и този пъти се сещам да заснема пътят, по който минаваме, най-стръмната част, малко преди да излезем на плажа. Още видеа от пътуването ни ще намерите и във фейсбук страницата на нашата туристическа агенция – Травел Есънс
Четвърти и последен ден
Последният ден е денят на нашата годишнина, която беше и основна причина да си организираме пътуване точно в този период.
07.07 – още първия ден бяхме решили, че ще отидем на таверната на втория плаж на Agia Saranta. Не че имахме голям избор, тук ресторантите са 2 на броя, както и 2 по-малки за пици и хамбургери и както вече ви споменахме, няма никакъв супермаркет. Това в никакъв случай не го казваме като критика, а само за полезна информация, каквато е целта и на цялата тази дълга статия.
Последната ни вечер мина в приятна вечеря на брега на морето във въпросния ресторант, на плажа, по който бяхме минавали няколко пъти, включително за да видим и известното парти, за което ви споменахме по-рано. Чувствахме се приятно заредени от нови емоции и едновременно с това достатъчно отпочинали и готови за нови подвизи. Излишно е да споменавам, че не ни се тръгваше на следващия ден, но бяхме решили – ще се върнем отново много скоро. Тук времето сякаш беше спряло и нямаше начин нещо да попречи на пълноценната ни почивка, като няма как да не споменем, че почти пълната липса на обхват на телефоните на места, подсилваше пълното спокойствие.
Този път си избрахме октопод и паста с морски дарове, снимки, от които споделяме с вас. Поляхме всичко обилно с бяло вино и не толкова обилно с узо, заради малките бутилчици, които ни предложиха 😊
Нашето статия приключва дотук, но нашето пътешествие продължава и във втора част на „Пелион – любов от пръв поглед“. В нея ще разберете кой плаж посетихме последния ден, на път към България и защо се върнахме отново само 2 седмици по-късно, същия месец.
Автор: Пламена Янчева
Всички видеа от настоящата статия, заснети на място, без никаква обработка, може да откриете в youtube канала на Травел Есънс