Второто ни посещение на п-в Пелион беше в периода 25 – 31 юли 2025, само 17 дни след като се бяхме завърнали, и изцяло беше вдъхновено от първия ни път тук.
Повече подробности как започна всичко може да прочетете в Пелион – любов от пръв поглед! (източно крайбрежие)
Ще стартираме като се върнем последния ден от последното ни пътуване, защото на връщане към България решихме, че трябва да видим още един плаж – известният Plaka beach. Настоящата статия е посветена на две наши посещения на този невероятен плаж, като втория път останахме цели 3 нощувки. Надяваме се за пореден път да сме ви максимално полезни ако пътувате до Пелион, или просто се чудите до коя част на Гърция да отскочите този път.
Защо искахме толкова да видим плаж Плака:
- Харесахме го веднага още по време на първоначалното ни проучване.
- Искахме да бъдем тук през целия престой, но не ни допадна единственият хотел, който беше на пешеходно разстояние.
- Плажът е в ТОП 3 на най-известните на Пелион.
- В допълнение – просто искахме да видим ОЩЕ от това невероятно място, знаехме, че има много скрити красоти, които се достигат само със здрави, шофьорски нерви 😊
Благодаря на моя съпруг, че за пореден път откликна на моите постоянни желания да видя всичко, навсякъде.
Напускаме Yalos Studios около 11:00 ч, когато е и времето за освобождаване, облечени с банските и готови за следващата приказна гледка. Завоите вече не ни притесняват, изкачваме се и слизаме, губим обхват, караме по усет и стигаме до табела Eden Hotel, която подминаваме, защото решаваме, че е за гости на хотела. Продължаваме направо, пътят става все по-страшен, а ако навигацията можеше да говори, вероятно щеше да крещи „вие луди ли сте“. Накрая спираме, защото виждаме, че явно нещо с пътя наистина не е наред. Ако продължаваме направо, отиваме в Агиос Йоанис, който не е нашата заветна цел. Нямаме избор, връщаме се обратно. Конкретното ми притеснение беше за участък, където имаше сериозно свлачище и наистина трябваше да се мине с голямо внимание. Стискам палци, моля се на Господ, минахме, върнахме се, всичко е наред. Връщаме се отново пред портата на Eden Hotel. Казваме си „добре, няма как да няма път към плажа, който да не е през хотела“. Пътят пред нас продължава в някаква малка пътечка, тръгваме плахо с колата, но имаме чувството, че влизаме в двора на къщата на хората. Веднага си представям как някой ядосан грък излиза и започва да вика по нас и как няма да може да се разберем с него по никакъв начин.
Виждам следната табела, която снимам, ако някога ми е от полза:
Решаваме, че в крайна сметка ще влезем през портите на Eden Hotel, ако нямат политика да ни пуснат само за плаж, просто ще си тръгнем. Явно е, че няма как да разберем. Указателната табела ни подсказва, че паркингът е платен, което е нормално. Влизаме смело и след няколко метра се озоваваме на бариера. Изключително любезен човек излиза и ни обяснява, че трябва да платим 20 евро, от които 6 евро ни е паркинг за целия ден, а останалите 14 евро можем да използваме за консумация на храни и напитки в плажния бар. Звучи супер! Не се колебаем нито за минута. Слизаме надолу, опитваме се да намерим сенчесто място на импровизираният паркинг – поляна, но без успех. Решаваме да спрем с претенциите, защото на Пелион е важно просто да имаш къде да спреш, сянката вече е страхотен лукс.
Подготвени сме с плажната чанта и за няколко минути вече вървим надолу по стълбите към плажа. Няма как преди това обаче да не затаим дъх пред тази гледка:
От лявата ни страна се падаше въпросният beach bar, до него удобно разположена тоалетна. От дясната страна – таверна с гледка към морето. Ех, защо си тръгваме днес! Пропуснах да отбележа, че самият хотел Eden беше в самото начало, на хълма, вероятно със същата морска гледка, а рецепцията му – не далеч от бариерата, през която минахме. Или ето изглед към хотела, от самия плаж:
Слизаме по стълбите и стигаме до плажа. Очаквано, чадърите и шезлонгите се заплащат, ето и цените, конкретно за сезон 2025:
Или 10 евро беше комплект 2 шезлонга и 1 чадър, от по-обикновените и типични за Гърция плажни принадлежности. По-луксозното изпълнение, шезлонги с матраци и голяма сламен чадър – 15 евро. Беше последният ни ден, не се поколебахме за момент и си взехме удобните легла. И започнахме да си избираме (този тип бяха на 3-та и 4-та линия). Да, имахме избор, защото на плажа бяхме ние и още една двойка. Нали знаете кога човек се колебае, когато има избор.
Тук ще направим поредното си отклонение, с което целим да сме ви максимално полезни, а именно: освен, че е много красив, Пелион не е толкова населен. Плажовете в началото на юли бяха заети на една трета, а цените – доста по-достъпни от добре познатото Халкидики. Със сигурност и пътят дотук, който беше ГОЛЯМО предизвикателство е фактор за тази особеност, но фактите са си факти. Ако не ви притесняват завоите, изкачваният, спусканията и по-каменистите плажове, които изцяло се компенсират от прозрачната вода, това е Вашето място!
В крайна сметка си харесахме комплект шезлонги и не след дълго дойде младо момче, което да ни таксува. Попитах го дали можем директно да поръчаме на него и да се възползваме от „паркинг – ваучерът“, който имахме. Нямаше никакъв проблем. Само след малко вече бяхме „въоръжени“ с фрапе и бира, заедно с типичните гръцки комплименти – чипс за биричката. За втори път – „колко жалко че си тръгваме днес“.
На съседните места се настанява двойка с 2 деца и от разговора с персонала, който ги пита за билета от паркинга, разбираме, че те всъщност са дошли от друго място. Чувам жената да казва „our car is on this rock over there”. Поглеждам надясно и виждам, че наистина след купчината скали и камъни в далечината има доста паркирали коли. Явно пътят е щял да заведе и нас дотам, но ние не посмяхме да се доверим чак толкова на интуицията. А мястото всъщност беше Агиос Йоанис или най-известното градче тук. По време на моето проучване попаднах и на него, но ние избягваме типичните градски плажове, още повече тези, където пясъкът е отделен от главния път с бетон. И все пак гледката ни се проясни -ние всъщност бяхме в продължението на Агиос Йоанис.
Благой веднага решава, че ще доплува дотам и ще разгледа. И без това е шофьор днес, няма много какво да прави 😊 Аз решавам, че ще го изчакам, защото не съм шофьор и биричката ще ми се стопли 😊. Докато го чакам да се върне от експедиция започвам да се разхождам. Първото впечатление – водата в морето. Тя не е просто бистра, тя е напълно прозрачна. Може да се убедите сами от това видео:
И да, съвсем в началото имаше и по-големи бели камъни, които правеха влизането, или дори простата разходка без водни обувки доста трудна, да не кажа ужасна. Но тази бистра вода, заради нея мога да простя на всяко камъче 😊
В предишната статия вече ви споделихме нашата теория за бистрата вода и ситния пясък. Сега няма да се повтаряме, но ще напомним, че доста често само едното от двете е възможност. В нашия случай, бистрата вода беше голям бонус.
Докато се разхождам, забелязвам, че от лявата страна има един малко по-малък и див плаж, без шезлонги и чадъри, и правя няколко крачки за снимки. В това време слава Богу, Благой най-накрая се връща от водата, познавам добре познатият връх на шнорхела и си отдъхвам 😊 Разказва, че след „ей тези скали“, които все едно са на една крачка, а всъщност са доста далеч, и как в края на плажа се вижда крайбрежната на Агио Йоанис. Е, няма да изплувам като него всичко това, но трябва да го видя! Преди това обаче трябва да опитам тази прозрачна вода. Още от брега се вижда, че навътре има скали под водата, което ме притеснява. Знам, че мога да плувам, но все пак се притеснявам да не се надраскам на някоя скала и да се паникьосам. Тръгваме бавно и уверено с шнорхелите и се оказва, че скалите просто прозират от бистрата вода, всъщност да доста по-надолу. Около тях плуват всякакви цветни рибки, рачета, знайна и незнайна за мен флора и фауна. Всичко е много красиво, но ДА, не е плитко. С шнорхел или без, ако не може да плувате, трябва да си вземете нещо надуваемо за да ви държи над водата, защото почти веднага става дълбоко.
Морската баня ни е освежила достатъчно, че да обърнем внимание и на лявата част на плажа или по-конкретно – малкото, диво и каменисто плажче, разположено на няколко крачки от нас. Забелязах някакво подобие на стълби още в първите минути от стъпването на Плака, но реших, че ще изчакам първоначалната еуфория да отмине. Вече бяхме тествали почти всичко и беше време да обърнем поглед и в тази посока.
Изкачваме се набързо по импровизираните стъпала и се оказваме пред тази приятна беседка:
Задържаме се цели 10 минути докато успеем да уловим най-подходящия ъгъл за видео и най-харесвания профил за снимки на всеки от нас. 😊 Аз оставам да си снимам, но Благой решава да продължи нагоре по по-дивата пътека. Снимките, които ми показа след това не бяха нещо по-различно от това, което можеше да се види и оттук.
След тази подробна инспекция решаваме, че трябва да изпием нещо и на бара, точно отгоре. Тази панорама заслужава да и се насладиш максимално. Качваме се горе, избираме си чаша вино за мен и смути за шофьора, и просто седим и съзерцаваме ето това: Изглед от бар Eden Beach към плаж Плака на Пелион
Отново почти няма хора, има само приятна музика. Сервитьорите са млади и малко неориентирани момчета, но няма пълно щастие. Виждаме, че от менюто може да си поръчаш и храна за плажа, която пристига много добре опакована. Ох, защо си тръгваме днес!
След тази доза морска панорама, решаваме, че ще обходим целия плаж, ще минем по скалите, но и аз ще видя Агиос Йоанис. Не знам Благой колко е плувал, но да ви кажа походихме доста по суша. Пясъкът вече беше доста нагорещен, а на свободната зона имаше много хора. На места скалите правеха естествена сянка и нямаше нужда от чадъри, на места камъчетата ставаха много едри и съжалих, че съм с джапанки.
Естествено, не останахме очаровани, но ни стана ясно откъде идват всички тези хора и защо по пътя, по който ние дойдохме, нямаше никой с кола. Просто всички отсядат в Агиос Йоанис и идват тук пеша. Преходът през скалите не е от най-приятните, но ако не си с джапанки (както бях аз), а просто си обуеш водните обувки за по-голямо удобство и нямаш много багаж, не е толкова страшно.
Връщаме се на шезлонгите, вече сме буквално „вир вода“ и въпреки, че бяхме решили да си ходим, нямаше как да не направим последно гмуркане във водата.
И вече трябва да си ходим, а как не ни се тръгва. Изкачваме се обратно по стълбите, стигаме до колата и просто не можем да се откъснем от тази гледка. Още тогава го решихме „ще се върнем, лятото е пред нас“! Щом Благой не го притесняваше пътя или вече беше свикнал, аз нямах нищо против да видя отново тази красота и знаех, че няма да имам проблем да се свържа с хотела и да проверя за места и цени.
И потегляме обратно по познатия маршрут. На отиване хванахме залеза, но на връщане нямаше начин. Искаше ни се да уловим мига и спряхме на едно крайпътно местенце с панорама, но слънцето беше точно фронтално срещу нас.
Оттук натам не сме правили повече спирки, освен за бърза тоалетна и гориво. Както ви разказахме в първата статия, лично ние, не обичаме много да се бавим със спирки по пътя. Прибрахме се с толкова пълни сърца и души, че зарядът ни държеше цяла седмица…..И още една седмица, в която разказвахме на познати и приятели какво сме открили, гледахме си снимките и въздишахме.
======
Изведнъж получаваме добре познатите „честитки“ за годишната профилактика на топлата вода в нашата столица. Става ни лошо, защото нямаме бойлер и миналата година беше кошмар. Знаем, че сме прекалено заети и не можем просто така да заминем някъде, където има топло вода. Изведнъж се замислям, че за разлика от Agii Saranta, на Plaka Beach нямаше никакъв проблем с интернета и обхвата. И веднага запретвам ръкави, пак ще резервираме в последния момент, но за разлика от първия път, сега имаме цел.
Отварям букинг, отварям всички туроператорски системи, и с голямо съжаление установявам, че Eden Hotel няма свободни места за нашия период, а цената е повече от достъпна – 130 евро на вечер с включена закуска за хотел на първа линия, на този уникален плаж и то в края на юли. Ех, ама и аз съм една, защо не се сетих по-рано. Решавам да се обадя в хотела. Вдига ми приятен господин и обяснява, че трябва да се обадя след 19:00 ч когато има човек, който ще ми помогне и даде нужната информация.
Търпеливо изчаквам да дойде заветния час, звъня отново и се оказва, че току-що една двойка се е отказала и можем да вземем тяхната стая, но да платим веднага и да изпратим платежно. Действаме веднага, толкова бързо, че дори не мога да се зарадвам. Връщаме се пак в Рая, този път няма да е транзитна спирка. Ще плуваме пак в прозрачните води, ще вечеряме на невероятната таверна и накрая ще се настаняваме в хотела на две крачки от същият този уникален плаж.
Няма да ви лъжа, бяхме наясно, че хотелът няма да е ‚уау“, но това изобщо не ни интересуваше, той беше на любимото ни в момента място.
Резервацията ни е за 3 нощувки от 25-ти до 28-ми юли и този път решаваме, че ще се възползваме максимално.
И оттук натам започва нашето второ пътуване до Пелион, в рамките на само един месец.
Вероятно вече сте любопитни да разберете подробности, но ще ви занимая с малко предистория на това второ приключение.
Тъй като в Eden нямаше никакви свободни места за повече от 3 нощувки, а ние твърдо бяхме решили, че ще прекарваме повече време на Пелион. Все пак този път заслужаваше да се наградим с по-дълга почивка, започнах поредното проучване къде да отидем.
Какво търсех този път?
- Нещо в южната или западната част на полуострова, където все още не сме били.
- Хубав плаж с типичната бистра вода.
- Толкова много исках да намеря хотел, до който се стига с автобус за да мога да организирам група и да доведа повече хора, които да видят тези райски места.
- Нещо свободно след 3 дни, разбира се 😊
- Преди време, докато бяхме на остров Скиатос, бях намерила начин за придвижване от Пелион до един от островите на Мамна Миа (Скиатос), и в най-идеалните ми представи исках да можем да отскочим и до Скиатос по време на нашият престой на Пелион.
За това къде отседнахме след Eden, ще ви разкажем в следващата статия, посветена на южен Пелион.
Автор: Пламена Янчева
За по-добра визуална представа от дестинацията може да посетите youtube каналът на Travel Essence
Ако желаете да се присъедините с нас на следващото ни пътувате, не пропускайте да разгледате авторските ни програми