Полският град Краков беше моя отдавнашна мечта. Но все нещо пречеше да го посетя. Затова когато открихме билети на добра цена, колебанието беше кратко. И в един летен понеделник рано сутринта бяхме на летището. Полетът дотам е кратък и още в 7.30 бяхме в Полша.
Първа спирка – солна мина Виеличка
От летището тръгва влак, който обслужва града и околния район, а последната спирка е гарата на солна мина Виеличка. Именно това беше и нашата първа цел. Така час и половина по-късно вече пиехме кафе на входа на мината. Входът в нея е единствено с организирана група с местен водач, защото самостоятелното разглеждане е невъзможно (мината е наистина огромна, с безброй галерии, в които лесно можеш да се изгубиш). Затова пък турове има през десет минути, просто трябва да си избереш подходящ език за беседата. Цената на билета е доста висока, около 60 лева, но си заслужава. Началото на обиколката е шеметно спускане по дървени стълби до първо ниво, на около 64 метра под повърхността. Разходката с водача продължава около час и 45 минути. После всеки има колкото иска свободно време за посещение на подземния музей, похапване в някой от подземните ресторанти или шопинг на сувенири. Има ясни указателни табели накъде е изходът, но на определено място отново изчаква водач, който извежда поредната групичка по доста дълга галерия до внушителен стар асансьор за изкачване до повърхността.
Докато разгледахме това чудно място и излязохме навън, беше станало време за обяд. Опитахме местната супа журек в близкия ресторант, а после със сутрешния влак се отправихме в обратна посока към
центъра на Краков
До вечерта успяхме да се разходим из голяма част от стария град. Започнахме от фортификационното съоръжение от края на 15 век Барбикан и свързаната с него градска порта Флориан, минахме покрай красивите сгради на Czartoryski Museum и театър Юлиуш Словацки, после по оживената улица Флорианска стигнахме до главния пазарен площад (Rynek Glowny). Там е сградата Сукеннице, която в миналото е била основният търговски център на града, а днес е пълна с малки магазинчета за сувенири или бижута от кехлибар, на горния етаж пък има музейни изложби.
Почти до Сукеннице е Наклонената кула, част от някогашната сграда на кметството, наистина е наклонена, въпреки че не е толкова популярна, колкото нейната „братовчедка“ в Пиза!
Също на площада е паметникът на полския поет и драматург Адам Мицкевич. И, разбира се, главната катедрала, Мариацки от 14 век. Тя е с две кули с различна височина, като за причината за това има различни легенди. Друга легенда разказва как в опит да предупреди съгражданите си за опасността от нападатели, местен тръбач се покачил на по-високата кула и сигнализирал, но точно по средата на сигнала, вражеска стрела го покосила. Днес на всеки кръгъл час отгоре се чува този сигнал и наистина прекъсва внезапно. За съжаление по-ниската от кулите беше опакована в скеле за реставрация и снимките не се получиха най-добре.
Последната спирка за деня беше при най-старата сграда на Ягелонския университет, Collegium Majus.
Вечерта завършихме в симпатично ресторантче в една от уличките около главния площад, където похапнахме вкусни картофени палачинки с гъбен сос.
На следващата сутрин се насочихме към най-голямата забележителност на Краков:
Кралския замък Вавел
Пътят от хотела до него минаваше през главния площад, където успяхме да направим още малко снимки на различна от вечерната светлина. Отбихме се и в църквата Свети Франциск от Асизи с необичайни стенописи и интересни витражи. После по хладните алеи на близкия парк стигнахме до замъка. Това всъщност е цял комплекс на хълма точно на завоя на река Висла. Включва няколко сгради, катедралата Свети Станислав и Свети Вавел и красиви и добре поддържани градини. Има много видове билети, според желанията и времето, с което разполагате. Ние избрахме Кралската градина и Пещерата дракона. Решихме да започнем от градината, за наш късмет. Защото когато минахме през пещерата, се озовахме на изхода й извън пределите на замъка и ако трябваше да се връщаме отново вътре, щеше да отнеме доста време. Въпросният изход е в ниското на брега на реката и там е срещата със самия дракон – символ на града. На всеки пет минути той бълва огън и ръмжи страховито, но ако нямате търпение да мине времето, специално за вас може да изръмжи и по-скоро, стига да пуснете монети на определено място…
В тази част на реката се предлагат разходки с корабче. Има и много крайбрежни заведения, на едно от които отпочинахме с ароматно кафе и приятна гледка. След това се разходихме из близкия Еврейски квартал, известен с уличното изкуство и кафенетата си. Кварталът се нарича Kazimierz, по името на полския крал, който приютил гонени от други краища на континента евреи. Обядът в ресторантчето При Дороти с местна кухня си заслужаваше. Там или на друго място трябва да опитате така наречените pierogi. Представляват варени тестени изделия с плънка, поляти с подходящ сос.
Обратно към стария град избрахме маршрут, който ни отведе до две уникални църкви – Свети Андрей от 11 век и точно до нея Свети Петър и Павел, първата барокова църква в града с пищна фасада. А на същия площад е и така нареченият Музей на живите пеперуди. Него си го бяхме набелязали предварително, но лично за мен посещението беше малко разочароващо. Да, информацията за тези удивителни същества е в изобилие. Има и много препарирани експонати, но живите са едва няколко, само в една зала и от един вид!
След кратка спирка за снимки при църквата Света Троица в готически стил, отново бяхме на главния площад. Този път Сукеннице беше отворена и се залутахме из безбройните магазинчета за кехлибар.
Уморени от многото впечатления (и ходене), за вечеря избрахме уютно ресторантче в стил селска къща недалече от хотела.
А на сутринта имахме време колкото да се придвижим до гарата и оттам с влак до летището. Ако имаме шанс да посетим този красив град отново, ще се постараем да отделим повече време на неговите несъмнено стойностни музеи.
Автор: Снежана Диловска-Георгиева
