Пътуваме в началото на май 2026 и сме събрали малка, бойна дружина от 15 човека.
Голяма част от тях искаха отдавна да посетят мястото и ето, че денят настъпи…
ПЪРВИ ДЕН
Пътуваме с малък, чисто нов микробус на нашите партньори от David 2005, а ядрото на групата са нашите приятели и най-редовни клиенти от клуб „Пътувай все едно къде“ 😊
Тръгваме рано, както винаги, в 7:30 ч, и почти неусетно стигаме Дробета Турну Северин, където ще бъдем за 2 нощувки. По пътя спираме на познатите места за тоалетна, кафе и бързо освежаване. Избрали сме маршрута по магистрала Хемус, през родния град Враца и Дунав мост 2, за да пътуваме максимално комфортно, въпреки, че сме с 50 км в повече. За нас удобството винаги е на първо място!
Пристигаме по план в 14:00 ч. Хотел избрахме много лесно този път – Continental Drobeta-Turnu Severin 3*.
Защо него?
- Покрива задължителното условиe, на което винаги държим – да сме възможно най-близо до центъра, по възможност, в сърцето на града.
- Веригата ни е позната от нашата дългогодишна програма „Салина Турда и Сибиу“, където отново отсядаме във веригата Continental, и сме убедени във високото ниво на обслужване, чистота и удобство
Радваме се, че всички очаквания от хотела се покриха на 100%!
Спираме на просторния паркинг пред хотела, който предварително сме си заплатили. Посрещат ни много любезно и се настаняваме за секунди. Подобно на 90% от градските хотели по света, и тук пушачите трябваше да ограничат консумацията на любимите тютюневи изделия, поради липса на тераса, но за сметка на това, хотелът беше ТОП.
- Просторни и чисти стаи;
- Приятна гледка към Дунава;
- Индивидуален климатик;
- Няколко асансьора;
- Най-перфектната локация, която може да съществува за този град.
Може да се убедите сами от снимката на стаята:
Колкото и да е хубав хотела, не сме дошли за да седим в него, а за да изследваме нови места. Веднага се разбираме за среща на лобито в 15:30 ч, за да сложим начало на поредното приключение.
Първа цел за деня – Водната кула или Водния дворец на Дробета.
Защо стартираме от нея?
- Беше 01.05 и не бяхме сигурни доколко е актуална информацията за работното време и дали няма вероятност да затвори по-рано.
- От нея щяхме да видим целия град и да придобием представа точно къде се намираме.
- Символ на града и една от най-големите забележителности.
Преди да потеглим, няма как да не ви разкажа откъде идва името „Дробета“, със сигурност се питате? Вероятно знаете, че румънците са наследници на племето даки, не случайно са кръстили така и марката автомобили, които се произвеждат тук (дачия). „Дробета“ всъщност е името на населеното място по време на Дакийскатта империя. След години, когато тук идват римляните, решават да запазят името пред основното, и така се получава съвременното пълно название на града – Дробета Турну Северин.
А откъде идва името Турну Северин?
По-късно, през Средновековието, тук е построена крепостта Severin Fortress. „Turnu“ означава кула, „Severin“ вероятно идва от името на управител или от светец – Severinus of Noricum. Така името може да се преведе като „Кулата на Северин“.
Пресичаме и вече сме на главния площад
Тук се намира и известният кинетичен фонтан, за който ще разкажем и покажем снимка малко по-надолу в статията. От лявата страна започва градският парк, по който тръгваме да се разхождаме бавно към Водната кула. И от двете ни страни има много приятна кафенца и ресторанти, а пътят ни минава първо през бюста на Децебал – дакийският владетел, чиято история е тясно свързана с тези земи и нашето пътуване. Следва монументът на Траян – римският император, който се изправя срещу Децебал в битка за тези територии.
По време на разходката ни прави впечатление, че в града текат сериозни ремонтни дейности, явно се подготвят за лятото и заобикаляме на места. Изведнъж се озоваваме пред голяма църква, за която знаем, че е основната за града и се казва Свети Георги:
Спираме за фотопауза, надникваме вътре за да се уверим, че е сравнително нова и златото основно преобладава във всички декори, олтар и стенописи. Леко грозноватото здание, точно срещу нея, се оказва голям магазин, вероятно от времето на комунизма, който не събуди интерес в нас. На няколко крачки беше мола, и за радост на всички, които бяха пропуснали да си обменят леи – change бюро. Последва още една кратка пауза за пазар и смяна на валута.
И вече сме пред Водната кула:
Влизаме смело вътре, купуваме си билетчета по 20 леи и сме нетърпеливи да се изкачим на върха. Първият етаж, където се намира и касата за билет,и беше превърнат в сувенирен магазин. Обясняват ни, че можем да се качим пеша или по стълбите. Разбира се, всички приветстваме асансьора 😊 По първоначална информация, трябва да е за 3-ма човека, но според нас, беше за не повече от 3 деца или със сигурност 3-ма човек с Travel Essence раници на гърба влизаха много трудно 😊, но все пак, успяхме!
Изкачихме се на върха с малко търпение и погледнахме отгоре. Гледката оправда очакванията ни – цялата Дробета Турну Северин на длан, а до нея, съвсем близо, и тихият, бял Дунав! Може да се убедите сами от видеото, което заснехме на място – изглед от върна на Водната кула на Турну Северин
Някои от нас се разходиха и по другите етажи, където в момента имаше изложба.
Изпълнили първата част от мисия Дробета, потеглихме към следващата спирка – „Крепостта на Северин“. Реално се върнахме по същия път към хотела, като решихме да минем от другата страна. Крепостта се намираше буквално на 2 минути от нашия хотел, както всичко тук.
Докато минавахме покрай Театъра и се чудехме защо фонтаните не работят, изведнъж сякаш някой чу думите ни и водата започна да се изкачва високо във въздуха, на тънки струи, във всички посоки. Но красотата беше несравнима с това, на което станахме свидетели вечерта – вечеро видео от кинетичния фонтан на Турну Северин
Отново кратка пауза преди да продължим към посещение на Крепостта. Паркът, близо до който беше разположена, също беше в ремонт, но това по никакъв начин не ни попречи след това да отдъхнем в любимото ни заведение, в сградата на театъра.
Купуваме си билети за входа, отново от скромната сума от 20 леи. Взимаме си и карта за 3 леи и влизаме да разгледаме древната история на това място.
Започваме с Музея, където ни посрещат любезно, и дори започват да ни разказват къде се намираме. Учтиво ни молят да не докосваме обектите, като за сметка на това можем да правим снимки. Намираме се в голяма зала с фигури на местното население от този период, както и на войниците, които са отбранявали Крепостта. В дъното има и видео стена, на която тече презентация и разкази на английски, а декорът се допълва от изложба, подобна на тази в Кулата.
Напускаме Музея за да се отправим към Лабиринта. Тук вече имаше интересни реплики на истинска ризница, стол на мъченията, гилотина и всякакви съоръжения от периода. Забавлявахме се максимално, а някои за малко да се обезглавят наистина:
Имахме възможност да видим реалните реплики и оригиналната част на стените. Ясно се виждаше кое е реставрирано и кое е оставено напълно натурално.
След като се измъкнахме, отидохме да разгледаме останките от църквата и частта, която вече е с прекрасна гледка към Дунава. И така с много смях, снимки и клаксоните от минаващия влак, нашата обиколка вече беше към своя край. Няма как да не отбележим, че ако и паркът наоколо не беше в ремонт, гледката щеше да бъде още по-внушителна, но избрахме да не бъдем толкова капризни. Хубавото, слънчево време беше достатъчен бонус, още повече за утрешния ден, когато щяхме да сме на кораб по река Дунав.
Часът беше вече 18:00 ч или повече от 12 часа след като бяхме тръгнали от София. Предстоеше свободно време за всички и нашата приключенска група се раздели.
Какви варианти за вечеря намерихме тук:
- По-голямата част решиха да се доверят на храната в хотела, прекрасната му тераса, достъпните цени и снимките на ястията, които бяха сложени дори в асансьора 😊
- Други, решихме да пробваме най-близкото заведение в близост до парка и не останахме по-малко доволни.
- Трети, които бяха първоначално влюбени в ресторанта на театъра, заложиха на неговата кухня.
За финал, всички бяхме доволни от деня и изборите си за вечеря! В заключение – където и да изберете, няма да сгрешите!
ВТОРИ ДЕН
В този ден ни предстои черешката на тортата и нямаме търпение още от сутринта. Закуската е от 7:00 ч на нивото на рецепцията. По-ранобудните свършиха тази „работа“ по-рано, други предпочетохме да поспим до късно. Сборният час на отпътуване беше 10:00 ч, така, че имахме време за всичко.
МНОГО ВАЖНО, което трябва да имате предвид в този ден! Има часова разлика между Сърбия и Румъния, а ние реално щяхме да се качим на кораба в Сърбия, така, че нямаше как да не се съобразим. Бяхме съвсем близо, но едновременно с това трябваше да минем граница и да влезем в държава, която не е в Шенген, така, че моментът беше много деликатен – да отидем по-рано и да чакаме на пристанището или да рискуваме? Предполагам ви е ясно, че избрахме да почакаме на пристанището.
Тръгнахме в 10:00 ч и в 10:30 ч вече бяхме на границата със Сърбия. За всички беше изключително любопитно какво представлява преминаването на границата по язовирната стена на Железни врата, и наистина беше много интересно. Имахме възможност да видим шлюзовете, в които влизат корабите и по този начин преминават, както и да се насладим на водната шир от всички страни.
Минаваме бързо, а от другата страна вече е сръбската граница. Тук са малко по-скептични и повече ни разпитват, но въпреки това не се бавим повече от 15 минути.
И ето ни вече от другата страна на река Дунав. Пътят е хубав и живописен, времето е слънчево, а адреналинът и доброто настроение се вдигат с всеки изминат километър. Преминаваме едно малко пристанище с корабчета, чувам групата отзад как пита „Плами, дали не бяхме тук?“. „Не сме тук, на следващия док сме. Знам, че нямате търпение“ 😊
И ето ни вече при нашите приятели, на пристанището където ни очаква нашият кораб за деня и нямам как да не отбележим момента с подходяща снимка:
Виждаме, че е затворено, знаем, че сме подранили, все пак, бяхме цял час по-рано. Явно не сме останали незабелязани, защото капитанът излезе и ни отвори, за да не седим на улицата, а ние веднага започнахме да го разпитваме.
Не ни се наложи да чакаме цял час, защото само след 30 минути вече бяхме настанени на нашите маси с бели покривки и табела “България“, а след още няколко минути, половината група вече държеше малки бутилки бира „Зайчарско“ или фрапе 😊
И нека купонът започне сега!
Часът е 10:55 ч местно, сръбско време, а съседните маси с табели „Група от Хърватска“ са още празни. Чудим се какво става и изведнъж виждаме големия автобус, който оставя хората на кея и те се втурват към местата си, весели и щастливи. Почти едновременно с това, започва и живата музика, и корабът отплава.
Капитанът ни приветства с кратка реч на сръбски, в която ни поздрави за „добре дошли“ и ни разказа накратко откъде ще минем и какво да очакваме. Хърватската група веднага стана да танцува, с което автоматично спечели адмирациите ни. Нашата по-скромна група обаче не остана по-назад, и така превърнахме това пътуване в един страхотен, воден, балкански купон!
Може да се уверите сами от малка част от снимковия материал, за който ще кажем, че „всяка прилика с действителни лица и събития е случайна“ 😊
Първият половин час премина в танци, в компанията на красиви гледки от крайбрежието на Дунава. В един момент реката започна бавно да се стеснява, а скалите да стават все по-отвесни, макар и покрити с буйна, зелена растителност. Музиката е прекратена от водещия, който започва да ни разказва за плочата на Табула Траяна, през която минаваме и можем да видим само от кораба.
Няма как да не отбележа, че корабът, с който пътувахме имаше много предимства:
- Беше достатъчно голям и комфортен, но не пълен.
- Забавления с танци, музика и бар, са повече от бонус и наслада.
- Въпреки, че всички бяхме на втория етаж, имаше „подвижни“ прозорци, които могат да се отварят напълно при хубаво и спокойно време, и съответно да се затворят при вятър. Слава Богу, при нас, слънцето не отсъстваше дори за миг, а ветрецът беше лек и приятен. За такова време и преживяване дори не сме си и мечтали!
- На първия етаж имаше достатъчно тоалетни и пейки, където може да се усамотиш, загледан в спокойните води на Дунава, или най-малкото – достатъчно място за снимки. Дори всички пътници на кораба да се наредят за снимки, вероятно пак щеше да остане свободно място.
Накратко – всичко беше перфектно организирано – без навалици, без напрежение, с всичко необходимо, включително музика и бар с напитки на повече от достъпни цени!
Табула Траяна беше само малка част от това, което очаквахме да видим. Всички бяха нетърпеливи да видят голямата, 55-метрова глава на дакиеца Децебал, изсечена от камък в скалата над водата, с кръвожаден и изключително респектиращ поглед. И точно когато всички се питаха „добре, а кога ще го видим“, на следващия завой, се озовахме лице в лице с негово Величество:
И тук осъзнах това, което ви описах малко по-нагоре. В този момент, всички пътуващи на кораба, надвесени над водата с телефони в ръка, имаха достаъчно място за снимки, за „ахкане“ и най-вече – ВСИЧКИ БЯХА НА ПЪРВА ЛИНИЯ, буквално в краката на Децебал. Статуята наистина беше впечатляваща!
Величествените Железни врата пазят не само красотата на Дунав, но и една символична среща между две епохи. От едната страна на скалите гордо се извисява огромната каменна скулптура на Децебал – образът на последния владетел на даките, сякаш все още вперил поглед към реката и историята. Срещу него, издялана в скалите от римско време, стои Табула Траяна – паметта за победата на император Траян и неговите легиони.
И макар вековете да са минали, тук сякаш спорът между Дакия и Рим продължава – кой ще остави по-голям отпечатък върху скалите на Дунав. Едните са издълбали паметна плоча, другите – цял владетел. А реката мълчаливо пази историята и на двамата.
Последната забележителност, която за разлика от Децебал напомняше за себе си отдалеч, беше манастирът Мракония:
Сгушен между стръмните скали на Железни врата и спокойните води на Дунав, Манастирът изглежда сякаш е излязъл от картина. Малък, тих и почти докосващ реката, манастирът носи особено усещане за спокойствие сред величието на дефилето.
Наричат го още „манастира край водата“, а мястото не е избрано случайно – тук природата, историята и духовността се срещат по един неповторим начин. Докато корабът плавно преминава покрай него, човек неусетно притихва пред красотата на Дунав и усещането, че времето за миг е спряло.
Няма как да опиша с думи и дори с тези снимки цялото ни преживяване този ден, просто трябва да се усети от първо лице!
Ако сме успели да възбудим интереса Ви и се стигнали до края на тази не толкова кратка статия, бихме искали да ви поканим с нас на същото приключение през септември.
Тези два часа на кораба минаха неусетно. Вече бяхме видяли всички забележителности, а когато корабът обърна, стана ясно, че пътуването е към своя край. Но това не попречи на танците да продължат с пълна сила, питиета да се разливат още по-бързо едно след друго и добре, че вече снимахме с телефони, защото лентата нямаше да ни стигне!
И ето ни вече на брега, на същото място, от което тръгнахме. Вече сме приятели с хърватите, с капитана, с музикантите, с барманите, с всички…само за 2 часа! Уникално преживяване! Всичко танцуват до последно! Прегръщаме се и си тръгваме, но не към вкъщи, а към вкусния, сръбски обяд, който ни очаква в Кладово!
Връщаме се по същия път, по който дойдохме от границата с Румъния. В микробуса е като детска градина, но от възрастни хора, всички са толкова въодушевени и щастливи, а ние с Благой и Станчо само се споглеждаме доволно – радваме, че всичко мина толкова добре. Нашата мисия е изпълнена!
По пътя ни питат „Ще може ли да ни оставите да си напазаруваме в близкия супермаркет в Кладово, видяхме, че е на 200 м от ресторанта за обяд“? – „Ама, разбира се!“ Каква страхотна идея от страна на туристите, защо да не съчетаем това прекрасно приключение по суша, вода, с култура, история, емоции, дегустации, и с един традиционен сръбски пазар.
Вече сме в Кладово, отново подранили в 13:30 ч, обядът ни е в 14:00 ч, но аз оставям групата за да проверя дали няма да ни вземат по-рано. Виждаме познати физиономии, изненада! И хърватите, с които бяхме на кораба ще обядват с нас в същото заведение. Оставам двете групи да се „доопознават“, влизам смело в ресторанта, посрещат ме любезно „Ааа българската група, чакаме ви, заповядайте“. Изтичвам бързо да извикам останалите за да хапнем и да имаме достатъчно време за пазар след това.
Влизаме в типичния сръбски ресторант, където салатите вече са сервирани. Масите отново са разпределени с табели. С радост забелязах, че на нашите този път седи логото на Travel Essence и докато оглеждах, сервитьорите сякаш с магическа пръчка бяха заредили и супата на първите места.
Няма да ви лъжа, тотално изключих да снимам тук. Нали знаете, когато е много вкусно, забравяш за всичко, а когато преди това си преживял гореописаните емоции, храната е още по-голяма амброзия. А когато около теб има щастливи усмивки, които те карат за пореден път да се сещаш защо си избрал да работиш това, което работиш, всичко останало губи смисъл…ще я снимам тази плескавица другия път, когато дойда с читателите на тази статия 😊
Може да нямам снимки, но ще ви опиша менюто накратко 😊
- Супичка – не мога да кажа от какво беше, но ме върна в детските години. Всички чинии (беше сервирана в дълбоки чинии), се изпразниха за минути.
- Плескавица – сочна, топла и голяма, с пържени картофи – последва я съдбата на супата.
- Салата в паничка – много се смяхме да не са си разменили местата със супата. Беше много проста, повече като гарнитура, от наистина свежи зеленчуци. От тези, в които доматът има вкус на домат, не на диня 😀 Вкусно ти е да я хапваш просто заради натуралния вкус на зеленчука. Аз не успях да се справя с нея, не защото не беше вкусна, а защото вече нямах място.
- Десерт? Една проста пастичка. Гледащ я, казваш си – „само ще я пробвам, защото вече не мога да погълна нищо“. Да, простичка е, но ако я опиташ, нямаш да можеш да спреш, и ще и намерим място!
Дано не четете тази статия гладни 😊
За финал, след този обяд, отиваме да пазаруваме. И добре, че бяхме сити, иначе щяхме да изкупим целия магазин. „Паприка у павлаци“, но от онзи с целите чушки, по няколко килограма. Домашна ракийка ? Нещо сладко за децата ? Имаше от всичко, за всички, на достъпни цени. Аз ли? Просто си взех едно кафе на слънчевата тераса и благодарих на Господ за поредното уникално пътуване, в което направихме хората щастливи отново. Пожелавам си още много такива пътешествия, само да сме здрави!
Прибираме се през Брегово за разнообразие, отново се обясняваме на сръбската граница, но вече не бързаме за никъде. Включваме се на пътя Видин – Враца, точно преди бензиностанция Съни, където си правим спирките по пътя.
Прибираме се доволни, щастливи, с пълни кореми, сърца, души и торби 😊
БЛАГОДАРИМ ОТ СЪРЦЕ НА ВСИЧКИ, КОИТО НИ СЕ ДОВЕРИХА ЗА ТАЗИ ПЪРВА ПРЕМИЕРНА ПРОГРАМА!
Поднасяме и специални благодарности на основния „виновник“, чиято идея беше причина за цялото това прекрасно приключение – г-жа Снежана Диловска – Георгиева!
Автор: Пламена Янчева
Ако желаете да се присъедините към нас на следващото пътуване по тихия, бял Дунав, може да разгледате програмата По следите на Дунавските легенди – Турну Северин и Железни врата
За информация и резервации,