Нашето първо пътуване ди величественият Единбург се състоя в периода 11 – 14 април 2025 г. Най-голямото вдъхновение за него беше нашият, български, местен екскурзовод Адриан.
Как се намерихме и запознахме с него? Цялата история как наши клиенти откриха Адриан и го доведоха при нас, може да прочетете в статията „Нашите клиенти разказват“.
Втората причина да стартираме регулярни програми до тази дестинация, разбира се, бяха удобните директни полети.
Около месец преди датата ни на отпътуване стана ясно, че ще трябва да си направим ЕТА – електронно разрешение за пътуване, което малко ни притесни, но в последствие се оказа, че процедурата е много бърза и лесна. Успяхме да се справим с това предизвикателство без проблем, макар и за първи път и всички наши туристи пътуваха без проблем.
Ето и впечатленията от първите няколко часа след пристигане в Единбург
На летището се наложи да почакаме малко повече на паспортен контрол, но така и не се наложи да показваме ЕТА разрешителните си. Според инструкцията, която получихме по имейла, беше необходимо да носим само паспортът, който е вписан в ЕТА и автоматично се отчиташе дали имаме или нямаме необходимото разрешение.
Адриан нетърпеливо ни чакаше в зоната на пристигащи с българското знаме. Групата ни беше от 14 човека и бяхме много бързи и организирани. Винаги предпочитаме да пътуваме с малки групи, защото по този начин всички се запознаваме много бързо, можем да обърнем внимание на всички, не е нужно да се броим всеки път по 10 минути и накрая всички се прибират доволни и щастливи!
Бяхме планирали да качим групата на местните автобусни линии, за да могат да усетят още в самото начало атмосферата на града. Бях се свързала предварително с автобусната компания и бяхме взели групови еднопосочни билети за всички.
Пред типичният двуетажен автобус ни очакваше хостеса, която ни помоли да се качим заедно, обясни ни къде и да си оставим багажите. Автобусите бяха на всеки 10 – 15 минути, така, че бяха почти празни и можехме да си избираме къде да седнем. Някои решиха да се качат на втория етаж и да наблюдават Единбург отвисоко. Където и да седнете, пътуването е достатъчно комфортно.
Пътувахме около 30-на минути и колкото повече навлизахме към центъра, толкова повече оставахме без думи. Замъкът на Единбург се виждаше почти от всеки завой и ъгъл, кацнал гордо на един от хълмовете и сякаш ни приветстваше с добре дошли! А накъдето и да се обърнем, виждахме внушителни сгради и църкви, за които Адриан тепърва щеше да ни разказва през следващите 2 дни, въпреки, че започна още от автобуса и споменаваше най-важните места, през които преминавахме.
И вече сме пред хотела – Motel One, Royal 3*
Спирката на Airlink беше буквално на 2 крачки от Motel One и се казва Waverley Bridge, а точно срещу нея беше ж.п. гарата – Edinburgh Waverley railway station.
Освен, че бяхме на ТОП място, на няколко крачки от Стария и град на Единбург, на 3 минути от нас беше и гарата, откъдето можехме да се придвижим бързо и лесно и до други точки на Шотландия – Стърлинг, Глазгоу и т.н. В последствие се оказа, че 1 уикенд само в Единбург не стига и не се възползвахме от транспорт с влак, но това ще стане ясно, ако прочетете цялата статия 😊.
А защо избрахме Motel One Edinburgh Royal 3*. Не се заблуждавайте по името, това не е мотел в смисъла, който влагаме стандартно в България, а много добра немска верига, която разполагаше с хотели в цяла Европа.
Влизаме в хотела, където вече ни очакват. Минаваме през просторния лоби бар, с изключително уютна атмосфера и стигаме на рецепцията. Настаняваме се много бързо, тъй като предварително сме изпратили данни от паспортите на туристите и служителят на рецепцията просто ни раздаде картите от стаите. И вече сме в стаята, която надминава очакванията ни: чиста и просторна. Прозорците гледат към известната Cockburn street, по която минахме няколко пъти през следващите дни, защото по нея за 3 минути се стигаше до Кралската миля. Подробности, за която тепърва ще научите от всички наши статии.
Не сме очаквали да има тераса, защото градските хотели тук, както и в цяла Европа не разполагат с балкони, но ние не прекарвахме кой знае колко време в хотела и без това.
Ето и снимка на стаята, заедно с раничката, която всички наши туристи получиха за това пътуване:
Нямахме намерение да губим ценно време и след 10 минути вече бяхме на Cockburn street. Тук е мястото да спомена за времето, което имахме невероятния късмет да имаме през целия престой – слънчево, без почти капка дъжд. Дори местните вече бяха извадили сандалите и летните рокли, което за нас беше малко в повече, но определено се чувствахме невероятни късметлии. По принцип, в Единбург доста често вали или е по-ветровито или има лека мъгла, но тези 3 бяха слънчево лято!
Часът вече беше около 15:00 ч и бяхме доста гладни и решихме най-напред да си харесаме някое местно заведение, в което да опитаме местни специалитети и да хи полеем с шотландска бира. Буквално си харесахме още едно от първите, защото имаше свободни маси на слънце. Няма как да не вмъкна, че по това време в България нямаше вариант да се обядва навън, защото април месец при нас все още е почти зима.
Ето какво си избрахме:
Любезният сервитьор, който вероятно беше и собственик на малкото ресторантче веднага ни насочи какво да хапнем. Разказа ни, че е родом от Сицилия, а единият от родителите му е грък. Въпреки, че не ни се ставаше след обилния обяд, нямаше как, Единбург ни очакваше…
Само след 2 минути, вече сме в Стария град
И тук вече затаяваме дъх – Единбург определено е много повече от това, което сме очаквали. Още докато вървим по Cockburn street чувахме гайда и веднага щом стъпихме на Кралската миля видяхме традиционно облечен шотландец да свири пред всички.
Няма как да се опише атмосферата, но останахме за да се насладим за 5 минути за да осъзнаем къде се намираме и накъде да поемем най-напред. Тръгнахме по Кралската миля в посока към Замъка на Единбург. Всяка сграда отляво и отдясно беше впечатляваща. Точно си мислиш, че си видял всичко и пред теб се открива нещо ново. И изведнъж пред погледа ни се открива огромната и величествена Saint Giles. От пъбовете и кафенетата наоколо непрекъснато се чува някаква музика на всеки ъгъл, а туристите обикалят безцелно с широки усмивки и се любуват на всичко наоколо. Срещаме дори 2-ма от нашите туристи и виждаме, че и те изглеждат доста опиянени от всичко наоколо.
Неусетно стигнахме и до Замъка на Единбург, но останахме само на площадът пред него за да се насладим на гледката. Посещението ни беше планирано за следващия ден с Адриан, в края на обиколката на Стария град. Но дори гледката и атмосферата отвън си заслужаваше да се разходим чак до там още днес.
След това решихме просто да се разхождаме безцелно и се отклонихме от Кралската миля. Оказа се, че и извън нея има много неща за гледане.
Продължихме към статуята на Боби Францисканеца. А кой е този Боби?
Минахме през Музея на Шотландия, който същия бяхме оставили за следващия ден. Отваряме скоба, че в Единбург има много безплатни музеи, които си заслужава да посетите и този е един от тях.
С риск да се повторим, но дори с безцелна разходка в Стария град или по Кралската миля, може да попаднете на изключително интересни места. Например, да влезете в „магазин за вещици“ или в някой от магазините за уиски, откъдето може да си купите не само от напитката, но и сувенири или дори просто да се снимате със забавните статуи отпред. Това правихме през остатъка от вечерта и се прибрахме доста късно, макар и уморени, бяхме заредени, щастливи и в трепетно очакване за следващия ден с Адриан…
Автор: Пламена Янчева
За по-добра визуална представа от дестинацията може да посетите youtube каналът на Travel Essence
Разгледайте и актуалните екскурзии до Шотландия