Декември е и съвсем естествено краката ни повеждат към коледни базари. Тази година избираме най-коледния район на Европа, Бавария. За мен по тези места, както и в недалечния Елзас във Франция, стават най-добрите коледни базари. А те са и най-старите.
Групата „Пътувай, все едно къде“ е доста редуцирана, просто в края на годината малко хора имат неизползван отпуск. И така, на втори декември наличният състав отлита за Нюрнберг.
Кацаме малко след 16 часа, но в този сезон навън вече е тъмно. Тъкмо време за обиколка на базара с чаша греяно вино в ръка. След настаняването в хотела се отправяме към историческия център. Още с излизането от метрото на спирка Лоренц се озоваваме сред коледни сергии и ухания на вурстчета. Това не е същинският базар. Даже има огромен светещ надпис за посоката към базара. Въпреки това наоколо е празнично. Без да бързаме и следвайки тълпите за десетина минути сме в сърцето на града, на Стария площад , където е основният базар. На сцената пред катедралата има концерт на ученически оркестър. Част от музикантите обаче не са сладки дечица, а видимо по-възрастни хора. Вероятно учители от същото училище. Впрочем, когато на следващия ден минахме оттам, свиреше друг подобен оркестър, пак в състав от малки и големи. Стори ми се много хубаво това, че са си намерили общи занимания. Не съм чувала да правят това в някое наше училище. Сергиите наоколо преливат от коледни играчки, традиционни сладкиши, вурстчета, греяно вино и горещ шоколад. Очаквах украсата да е по-пищна, но затова пък настроението наистина е приповдигнато. Като че ли всички, ама всички са усмихнати.
Втория ден посвещаваме на Нюрнберг. Придвижваме се с метрото до спирката на операта. Изходът е точно до добре запазената крепостна стена. Тя опасва почти изцяло стария град. Самата опера е впечатляваща сграда. Със сигурност си струва обиколка и отвътре, но за наше съжаление още не е отворена. Предварителната ни нагласа беше и да посетим спектакъл някоя вечер, но не успяхме де се снабдим с билети. Затова пък Старият град вече е буден и ни очаква. След пауза за кафе и сандвич в заведение, сладко декорирано с фигурки на брецели, отново сме на площад Лоренц. Катедралата, посветена на светеца, е наистина впечатляваща, особено отвътре. Май тя ми хареса най-много от всички посетени в града и околностите. Съществува от 1260 година и в нея се намира един от най-големите органи в света. На площада пред църквата е единствената в града запазена средновековна жилищна сграда от 13 век, Nassauer Haus. Продължаваме нататък по вчерашния маршрут. Точно зад църквата би трябвало да видим интересен фонтан от 16 век с женски фигури, символизиращи добродетели от Средновековието. Оказва се, че е зазимен и виждаме единствено дървения похлупак. Пресичаме реката по моста Museumsbrucke, като спираме за снимки интересна сграда вдясно от моста, разположена отчасти във водата като своеобразен мост. Оказва се, че не е достъпна за посещениеи в наши дни в нея се помещава дом за възрастни хора. Почти веднага след моста се озоваваме на малък площад с интересна скулптура, Корабът глупаците. Още малко и сме на снощния площад. Коледният базар си работи, на сцената пак има концерт. Но днес нашата цел тук е катедралата Frauenkirche от средата на 14 век. Предишната църква ми се стори по-достолепна. В единия ъгъл на площада има позлатен фонтан, Shoner Brunnen. Той поне не е зазимен и се вижда, макар да е ограден с решетка от ковано желязо. Бяхме чели, че някъде там има пръстен, чието завъртане ти обещава късмет. Оказва се, че не е толкова лесно, защото за да го достигне човек трябва да се покатери по част от решетката. Е, някои са го правили, защото на места желязото е много излъскано… Ние просто го снимаме и продължаваме към внушителната сграда на Старото кметство, днес музей, и църквата Свети Себалд, смятан за покровител на града. Тя е построена през 1215 година, а вътре в саркофаг се съхраняват мощите на светеца. По стръмната улица нагоре стигаме до замъка Нюрнберг. Впрочем думата, която днес е име на града, означава „онази планина“, а замъкът се извисява на хълм, висок цели 60 метра над града! Самият той представлява смесица от стилове, защото е дострояван в различни времена. Определят го като един то най-красивите средновековни замъци, макар че ми се струва малко пресилено.
След разходката из замъка и порядъчно огладнели сядаме в най-близкия ресторант. Нямаме големи очаквания, защото мястото е прекалено туристическо, но оставаме приятно изненадани.Срещу доста скромна сума получавамве най-вкусната крем-супа от ряпа и отлична наливна бира. След кратко спускане по симпатични павирани улички вече сме на площада с къщата-музей на Албрехт Дюрер. Няма начин да се объркате – на видно място има скулптура на заек, създадена въз основа на графика от големия художник. Посещението на музея определено си заслужава. На касата получавате аудиогид на много езици и след това разглеждането е наистина пълноценно.
В късния следобед, още леко замаяни от обиколката на музея, отново сме до Свети Себалд, а оттам тъкмо потегля двуетажният автобус за последната за деня панорамна обиколка на града. Така успяваме да зърнем още интересни места, за които не ни остана време.
На следващия ден сме планували посещение на отлично запазеното средновековно градче Ротенбург. Пълното му име е Rottenburg ob der Tauber. Очакваме пътуването до там да е предизвикателство, защото предстои да се прехвърляме на три влака, макар че разстоянието е едва около 70 километра. За наша радост, разписанията са перфектно съгласувани и не срещаме никакви проблеми. Ако ползвате нашия маршрут трябва да вземете от Nurnberg Hbf, все едно Централна гара, влак до Ансбах за около 40 минути. Оттам веднага има влак за Щайнах. Всъщност крайната му спирка е Вюрцбург, просто спира на нужната ни гара. Оттам има трети влак до самия Ротенбург. Точно според очакванията ни, това е симпатично малко градче с отлично запазена крепостна стена и средновековна част. Малко в повече ми беше напливът от туристи, тъй като се надявах да не е сезонът за посещения. Е, няма как, при положение, че дори има Коледен музей. Той си е наполовина магазин за коледни стоки, а ако искате истински музей, има интересен, посветен на средновековни престъпления. Изглежда малък, но в действителност изисква поне час и половина, за да бъде разгледан. Интересна е и църквата Свети Якоб от 14-15 век, която е част от поклонническия път, който завършва в Сантяго Компостела. Друга любопитна сграда е часовниковата кула на централния площад. В Централна Европа има доста часовници, на които в определен час се появяват разни фигурки. Най-често те са на светци или други сериозни хора. Тук обаче от две прозорчета се подават двама симпатяги с по халба бира в ръка! Казват, че в Ротенбург задължително трябва да се опитат местните сладкиши, наричани снежни топки. Има ги във всяка пекарна, с различни вкусове и размери. Опитахме ги, разбира се, но не ни харесаха чак толкова, че да купим и за черпене.
На обратния път към Нюрнберг привечер оставаме за около два часа в Ансбах. Успяваме набързо да видим отвън църквите Св. Йоханес и Св. Гумбертус и коледните базари около тях, както и Резиденцията, днес художествен музей. Красива сграда, но не ставаше много за снимки, защото голяма част бешев реставрация.
Предпоследният ден е посветен на град Бамберг, на 65 километра северно от Нюрнберг. Поне дотам има директни влакове, при това много. Денят е доста мразовит и това малко разваля удоволствието, но поне не вали. Пътят от гарата до началото на стария град е около 15 минути, а околните сгради, макар и по-нови, също са интересни. Първата ни спирка е Maximillian Platz. Там е поредният коледен базар. Все пак успяваме да снимаме едноименния фонтан със статуи на Максимилиан Баварски, Анри Втори и съпругата му и Свети Ото. Уличките навътре са един безкраен коледен базар, но все някак стигаме до реката и най-голямата забележителност на града – сградата на старото кметство на остров насред нея. Разказват, че когато местните хора поискали от тогавашния епископ позволение да си построят кметство, той им отказал поради липса на подходящ терен. Тогава те домъкнали камъни и други материали и изградили изкуствен остров насред реката. Така епископът бил принуден да даде разрешение за строителството. Днес, разбира се, това е най-сниманото място в града.
Нататък стигаме до площада с катедралата от 11-12 век, известна със статуята на Конника на Бамберг вътре в нея. Предполага се, че това е император Конрад Трети. На същия площад е бароковият замък Neue Residenz. За посетители са отворени само две крила, едното от които е художествен музей с немско и европейско изобразително изкуство, а другото е част от епискпоската резиденция. Билетът е 6 евро и си заслужава посещението. Входът за розовата градина е свободен. За съжаление в този сезон няма много цъфтящи рози, затова пък гледката към града отвисоко е приятна. От същото място може да се види и съседният хълм със замъка Алтенбург. Изглежда доста далече за разходка, а и се вижда, че е опасан със скеле и върви поредна рестврация. Връщаме се в Нюрнберг и събираме куфарите за следващата сутрин. Тогава имаме време за едно прощално кафе в центъра и придвижване до летището. Обещаваме си да дойдем някой път през лятото, за да видим още.
И малко информация за градския транспорт. Има автобуси, трамваи и три линии на метрото. Ние ползвахме само метро. От летищенто до центъра е линия У2. Тя се пресича с У1 и У3 на две спирки – Nurnberg Hbf и Plarrer. Единичен билет струва 3.70 евро и се купува от автомат. Билетът важи за целия градски транспорт, включително за линиите, които стигат до съседния град Фюрт.
И да не забравим да благодарим на Плами и Поли за съдействието по организирането на това така приятно пътуване!