За март тази година група Пътувай все едно къде.bg избра Лазурния бряг. Директни полети до там има само вечер, така че първият ден неизбежно се губи, но друг вариант просто няма. Ето защо програмата ни за първия ден е просто да се доберем до хотела в Ница. Предварително бяхме чели, че има автобуси от летището да главната гара, номер 23 от Терминал 1 и номер 99 от Терминал 2.Тъй като не открихме началните спирки в картата на Гугъл, избрахме да се придвижим с трамвай. Линия 2 тръгва от Терминал 2 и спира и на Терминал 1. Има автомати за билети, като двупосочен билет струва 10 евро и няма фиксиран срок за обратното пътуване. Малко българи днес говорят френски език, затова си позволявам да дам едно полезно пояснение: двупосочен билет на френски е aller-retour. Избраният от нас хотел беше в района на гарата Nice Ville, недалече от спирка на трамвайна линия 3, така че придвижването с обществен транспорт беше много лесно. Билети за градския транспорт могат да се купят от автомат на почти всяка спирка. В автобусите шофьорите също продават, но от тях може да си купите единствено карта, заредена с един билет, която струва 4 евро, докато билетът е само 1.70. Разбира се, картата после можете да зареждате многократно от всеки автомат, като тя може да се ползва едновременно и от повече от един пътник.
Втори ден – Мантон и представление в операта в Ница
След закуска се отправихме към гарата, откъдето с влак отпътувахме за Мантон. Влакове в тази посока, както и в противоположната към Кан, има много често, в най-лошия случай следващият е след 20 минути. Пътят към Мантон минава покрай морето и макар че има доста тунели, гледката е живописна. Самото градче също е много приятно. Имвестно е с Фестивала на лимона, който се провежда всяка годин в края на февруари. На места по улиците още стоеше часто от фестивалната украса с изобилие от лимони, естествено. Ако от гарата решите да се изкачите нагоре по хълма, ще стигнете до Зимния дворец, внушителна сграда с красива градина. За съжаление ще си останете със снимките през оградата, защото не е отворено за посещения. Затова пък ако завиете надясно от гарата, на близкото кръгово има спирка на градски автобуси, включително и на безплатния шатъл, с който може бързо да стигнете в района на пристанището. (На френски думата е Navette и така си пише на табелките на спирките.) В района на пристанището има стара отбранителна крепост, в която в наши дни се помещава Музеят на Жан Кокто.
Препоръчвам ви да се изгубите из тесните улички наоколо. Много е романтично! А все отнякъде там ще тръгнете по стълбички, които извеждат на площада с Катедралата. Отгоре пък си позволете да се спуснете в посока към морето по широките стъпала с красива мозайка, които са официалният подстъп към Катедралата. Имат си име, Les Escaliers, което, разбира се, означава Стълбите.
Някъде следобед взехме обратния влак и след връщането в Ница се насочихме към сградата на операта. Още от България знаехме програмата за тези дни и си бяхме харесали определена постановка. Успяхме да си купим билети за същата вечер и побързахме към следващия обект от плана, Руската църква Свети Николай. Не е особено близо до нищо друго от интересните места, но е красива. Работното време е доста кратко и за нас не беше най-удобното (от 10 до 18 часа), но се справихме. Отвътре църквата не е толкова впечатляваща, но ако смятате да я включите във вашата програма, дори и само за снимки отвън, трябва да е в рамките на работното време, защото и голямата градина около нея ще бъде заключена.
Juliette ou la Cle des Songes, опера от чешкия композитор Бохуслав Мартину, е представлението, което гледахме вечерта. Признавам си, че преди не бях чувала това име, а се оказа, че композиторът е доста плодовит. Все пак, това е сред най-добрите му произведения. Струваше си и да се види самата опера отвътре, въпреки че нашите евтини места не бяха с особено удобни седалки.
Трети ден – Кан и Антиб
На другия ден отново с влак заминахме за Кан. Разходихме се по крайбрежния булевард Кроазет и посетихме галерия La Malmaison, намираща се там. В галерията има картини на Моне, Матис, Пикасо и други известни художници от края на 19 и началото на 20 век, както и на много съвременни. За съжаление, не можахме да си направим снимки на червения килим на входа на Фестивалния комплекс. За наше разочарование в комплекса, както и по цялото протежение на булеварда, се провеждаше ежегодното световно изложение за градска среда и се допускаха само участниците. Така че, не планувайте посещение на Кан в периода 10 -15 март!
Изкачихме се по хълма на стария град до църквата Notre Dame d’Esperance, откъдето се открива красива гледка към града. След разходка из уличките и кафе в района на пазара Форвил, взехме влака към Антиб.
В това градче си бяхме набелязали неща в две посоки и първо се насочихме към крайбрежното укрепление Fort Carre. От гарата до там е поне 25 минути пеша, а градски транспорт не открихме. Разочарованието ни беше още по-голямо, когато се оказа, че живописният път покрай брега е затворен за ремонт, а отблизо самото укрепление не впечатлява така, както отдалече. Затова препоръчвам, ако сте в Антиб, да направите няколко снимки в тази посока от пристанището и да се насочите към стария град. Главните забележителности са концентрирани на един площад на високото близо до брега: Кулата Грималди, Катедралата и Музеят на Пикасо. Близо до тях е също къщата, в която известно време е живял известният гръцки писател Казандзакис. На мен ми беше най-приятно да се залутам из старите улички.
Четвърти ден – Монако, Монте Карло и селището Ез
За предпоследния ден бяхме намислили да отидем до Монако. Най-бързо до княжеството може да се стигне с влак в посока на изток. Ние обаче избрахме вариант с автобус, за да посетим и селцето Ез, сгушено високо в скалите над морето. За целта се постарахме да хванем рано автобус 82. Началната му спирка е автогара Вандом, но маршрутът минава през част от града, така че откъдето ви е удобно. Линията се води градска и могат да се използват градските билети и карти. Ез е наистина очарователно местенце и спокойно може да бъде обиколено за час и половина-два. От центъра може да се продължи към Монако с автобус 602. Той тръгва в Ница от същата автогара, но тъй като и двата номера пътуват доста нарядко, е добре предварително да се комбинират като разписание. Последната спирка на 602 е пред Туристическия офис в квартал Монте Карло. От любезните дами в него може да получите всякаква информация за града-държава, както и да се снабдите с практична карта. От офиса през така наречената Африканска градина за няколко минути се озовахме на площада с казината. Освен тях, наоколо са изисканият Hotel de Paris и Café de Paris, в което не пропуснахме да опитаме по чашка ароматно еспресо, Операта, а също и два интересни фонтана – един с огледало в средата и друг, по-навътре в градинката, с образите на принц Рение и любимата му Грейс. След разходка до прочутия завой от трасето на Формула 1, Фибата, от главната улица взехме автобус до Стария град. Тук е моментът да кажа, че покупката билети е възможна както в софийския транспорт – с дебитна карта. Цената на едно пътуване е 1.50 евро.
В най-стария квартал, разбира се, се намира Княжеският дворец. Препоръчвам така да си организирате времето, че да бъдете там около кръгъл час, когато се сменя Почетният караул. Освен разходката из тесните улички и снимките в различни посоки от двете панорамни площадки, задължителна спирка е местната катедрала, която лично аз намирам за малко потискаща отвътре. Отсреща към брега е Ботаническата градина с интересни растения. Това е просто неголям парк, така че входът е свободен. А в другия му край е Океанографският музей. Допускам, че е интересно място. Ние обаче само месец по-рано посетихме далеч по-внушителния такъв във Валенсия, затова си го спестихме. На площада пред него е началната спирка на влакчето, с което може за около час да обиколите най-важните места в Монако. Повечето от тях вече бяхме видели сами, но пак беше приятно.
Ако разполагате с повече време, бихте могли да отидете с автобус до района на Екзотичната градина. Освен нея там са и Националният музей и любопитна пещера, в която температурата се повишава с навлизането надолу. Има също и панорамна площадка с гредка отвисоко. За съжаление от тях отворен беше единствено музеят и ние предпочетохме да не ходим до там.
Пети ден – Ница
Последния ден от престоя посветихме изцяло на Ница. Започнахме с Парк Феникс. Той е нещо средно между ботаническа градина и зоопарк. Намира се в края на града в посока летището и при удобни часове на полета може да се остави за последно преди отпътуване. При нас това не беше възможно, поради доста късния полет. До парка се стига с трамвай по линии 2 или 3. С него и се върнахме в центъра и почти до вечерта останахме в Стария град. Заслужава си да разходите из Пазара нацветята. Както повечето пазари, той работи до 13 часа, след това почти не остават сергии. Катедралата също е красива.В тази част на града в много от кафенетата се предлага типичната местна палачинка от грахово брашно – Socca. Струва си да се опита. Друг интересен вкус е на сладоледа със смлени маслини. Има и друг с лавандула, но за него просто не ни остана място в стомаха.
Районът е отправна точка за посещение на хълма Chateau de la Colline. Уж има безплатен асансьор догоре, но не работеше. Е, не е толкова невъзможно за изкачване по стълбите – някакви си 210 стъпала, а гледката отвисоко е добра. Само не очаквайте кой знае какви снимки с водопадите. Те изглеждат по-ефектно когато сте долу в ниското.
На сбогуване се разходихме по огромния площад Масена и направихме снимки на красивия Фонтан на Слънцето.
Последна спирка от програмата беше Музеят на илюзиите, близо до площад Масена. Интересен е, особено ако не сте влизали в друг такъв, че малко си приличат. Някои от експонатите ги има и в софийския…
Късно вечерта отпътувахме към летището и едва тогава истински заваля. За наш огромен късмет през останалото време валеше само нощем, въпреки предварителната мрачна прогноза.
Автор: Снежана Диловска- Георгиева
