Определихме тази екскурзия като една от абсолютно задължителните по врене на нашата обиколка в Мексико и в следващите редове сами ще разберете защо.
Както и за всяка друга, трябваше са станем рано за да стигнем до пристанището на Chiquilá, откъдето да вземем нашите лодки и да се отправим на вълнуващо пътешествие. Имахме късмет да попаднем на невероятен екскурзовод, който превеждаше едновременно на 3 езика, изключителен професионалист. На снимката сме вече на пристанището и се запознаваме с графика за деня.
Докато бяхме на лодката, няколко пъти бяхме обилно изкъпани от морските вълни, но това по никакъв начин не ни помрачи настроението. Все пак, не си представяйте, че ще пътувате с луксозна лодка и това със сигурност е и част от чара на обиколката. Времето все още беше доста хладно, предвид, че бяхме тръгнали рано сутринта, така, че препоръчваме да имате лека връхна дреха със себе си. Наближавайки първата спирка – Isla Pasion, слънцето бавно започна да ни се усмихва. Бях предварително предупредени, че това е резерват и не е препоръчително да изчакаме да пристигнем и да започнем да се мажем със слънцезащитно масло, затова свършихме тази работа предварително. Трудно може да се опише красотата на това място – кристални плитки води, гладък пясък като брашно и розови фламингота, които те карат да се замислиш дали всъщност не сънуваш. Докато се чудехме дали всичко това е реално, вече беше време да се връщаме отново на лодката. Все пак ще се опитаме да ви пренесем там с малка част от снимковия ни материал:
Следваща спирка – Pinta Mosquito или както нашият екскурзовод го представи – плажът на комарите, където всъщност няма толкова много комари. Точно си мислехме, че вероятно сме видели най-хубавата част от цялото пътуване, изведнъж лодката спря и нашият капитан каза „тук ще останем около 40 минути“. Огледахме се, ако около нас във всички посоки, докъдето ти стига погледа се виждаше само безкрайно море и пясък. Докато най-смелите първи скочиха от лодката и с голямо учудване забелязаха, че водата всъщност трудно им стига до кръста, нетърпеливите бързо ги последваха за да се насладят на поредната красота на това райско място. Тук отново няма как да опишем всичко, което видяхме, но ще добавим само наличието на голямо разнообразие от морски обитатели, така, че съветваме да си гледате в краката. Колкото и да е чист пясъка и водата, така изведнъж докато си вървиш, в краката ти може да изникне раче или всякакви странни риби, част от които сме заснели по-долу. Особено внимавайте с мидите, голяма част от тях са още живи и просто си почиват закратко извън водата.
След вече по-дългата почивка тук, се отправихме към самия остров Холбош. Информацията, която имахме за него преди това беше, че е малкото останало място, където е запазено автентичното Мексико и сега разбрахме защо. Още от пристанището ще ви направи впечатление колко е шарено всичко тук. Като се започне с буквите, които изписват името на мястото, където винаги имаше опашка от туристи чакащи да се снимат и се стигна до вътрешността, Холбокс беше сякаш изпъстрен с всички багри на цветовете, които някога сме виждали.
Разбира се, и ние не пропуснахме да се снимаме тук. Нямахме голяма идея как да направим буквата “L”, но импровизациите понякога винаги са най-добрата идея.
Без да знаем какво ни очаква по-късно, побързахме да се впуснем в разходка и проучване на острова. Първото нещо, което ни направи впечатление всъщност е пълната липса на асфалт по пътищата тук. Всички се придвижваха с малки, подобни на голф колички бъгита, които обаче по никакъв начин не изглеждаха като тези, които сме виждали на луксозните голф игрища и хотелски комплекси. Нашият екскурзовод беше споменал, че и ние ще се придвижваме по този начин тук, но дори не подозирахме, че ще трябва да ги караме сами. И тук вече започна едно истинско приключение, изпълнено с много смях, емоции и адреналин, което определено няма да забравим.
За да внесем Допълнителна яснота защо е толкова екстремно да шофираш подобно „нещо“ на острова, ще ви кажа, че тук няма знаци, няма ограничение на скоростта, за светофари изобщо не коментираме. Фактът, че няма асфалт е най-хубавото, което може да ти се случи, защото на много места се налага да минеш през голяма локва или насип от пясък, за които не си подготвен. А малкото возило, което бяхме яхнали – още по-малко. И така започнахме да обикаляме острова за да стигнем до хотела, където ни очакваха за обяд. В индианска нишка от 7 бъгита, представлявахме реална заплаха за ПТП на пътя, но слава Богу, ограничихме се само със събарянето на една саксия, за която получихме строго мъмрене от продавачката в магазина.
Завършихме обиколката на поредния впечатляващ плаж на хотела, в който беше организиран нашият обяд. След него се отправихме към бара, където имахме удоволствието да опитаме местните алкохолни коктейли с текила. С огромно учудване забелязахме малко червейче, което си почиваше на дъното на бутилката, от която ни наливаха коктейлите:
Връщането ни от острова вече беше с ферибот, който пътува редовно по линията Holbox – Chiquilá. Определено няма да забравим атмосферата тук и всички приключения, на които се насладихме за краткото време, което бяхме тук. Освен, че мястото е красиво и интересно, оказа се, че и цените тук са доста по-ниски от останалата част на Ривиера Мая.
Повече за това прекрасно място може да гледате и в нашият youtube канал