По време на нашето посещение на острова избрахме 2 от най-известните екскурзии и останахме доволни. Смятаме, че това е напълно достатъчно при престой от 7 нощувки.
В настоящата статия ще ви разкажем за:
Столицата Стоун Таун и Затворническия остров
Тръгнахме от хотела в 08:00 ч и по пътя имахме възможност отново да видим как живее местното население. Осъзнахме, че тук денят започва много рано, предвид факта, че всички са много бедни. За движението по пътищата вече ви обяснихме подробно в първата ни статия с най-важната информация за Занзибар, затова сега няма да се фокусираме върху тази част. Трансферът от SBH Kilindini до Стоун Таун беше около час и половина, най-вече защото се натъкнахме на типично занзибарско задръстване на входа на града.
Църквата в Стоун Таун на остров Занзибар
Един от символите на ранната християнска архитектура в цяла Източна Африка. Доста голяма и внушителна предвид факта къде всъщност се намираме. Намира се в нещо като исторически комплекс (заедно с паметника на робите и мястото, където са ги държали). На входа местна жена раздава на туристките, които са с къси поли, рокли и панталони по един шал, с който да покрият краката си до глезените.
Първият въпрос, който задаваме на екскурзовода, който е с нас е „дали църквата не е горяла“ заради черните следи от сажди по цялата сграда. Оказва се, че това е просто влага и дори да се боядиса и изчисти, тя ще се появи отново след няколко месеца.
Както повечето сгради в Stone Town, тя е направена предимно от коралов камък. Катедралата е официално осветена през 1903 г и има уникален бетонен покрив, оформен в необичаен архитектурен свод. В цялостната и структура са смесени перпендикулярни готически и ислямски детайли.
Нейното изграждане всъщност е имало за цел да отпразнува края на робството. Църквата е разположена в центъра на Стария град, където се е намирал и най-големият пазар за роби.
Разполагаме се удобно на пейките в църквата и изслушваме беседата на нашия екскурзовод с голямо любопитство. Прави ни впечатление, че за разлика от други църкви, в които сме били, тук няма никакъв проблем да се водят екскурзоводски беседи вътре.
Паметника на робите в Стоун Таун
Следваща спирка. Представлява човешки фигури, оковани във вериги, излизащи от яма.
Музея на робството в Стоун Таун
Няма как да пропуснем и това място и да видим къде да били държани всъщност.
Мястото не е особено приятно, дори няма да споделим снимки. Представлява ужасно мазе, с нисък покрив, в което сякаш все още се усеща ужасът на хората. Прекарахме не повече от 10 минути и излязохме навън за да разгледаме снимките от този период, изложени в една от залите.
Внимание пушачи: тук не може да пушите навсякъде, а се огледайте за обозначени места или най-добре попитайте вашия гид.
С това обиколката на историческата част, свързана с робите приключва и сме готови да видим останалата част от Стоун Таун. Докато вървим заедно в индианска нишка, екскурзоводът почуква на една врата и веднага ни отварят портите на местното училище.
Училището в Стоун Таун
Отвътре се чува голяма глъчка на тичащи и смеещи се деца. Разделяме се на две групи и ние попадаме при по-малките.
Тук думите са излишни..и докато пиша това очите ми се пълнят със сълзи при тази гледка. Толкова съжалихме, че не взехме с нас поне пакет бонбони или плодове или нещо, което да раздадем на тази деца. Не знаем дали очакваха, но с такова желание започнаха да ни пеят и пляскат под диригентството на учителката, която изглежда се забавляваше не по-малко от тях. Изглеждаха толкова невинни и щастливи, толкова чисти и усмихнати, вероятно не знаеха колко са бедни всъщност, а съвсем никой не може да каже каква ще е тяхната съдба занапред.
Ето видео от поздрава на занзибарските дечица в нашия youtube канал.
Обясниха ни, че макар и бедни, тук местните изучават задължително 3 езика – арабски, английски и суахили (местния за Танзания). И наистина можем да потвърдим, че всички служители в хотела говореха много добър английски.
Пазарите на Стоун Таун
След посещение на училището нашата обиколка продължава към най-големия пазар. Тук няма да ви лъжем, останахме меко казано отвратени, но пък реално успяхме да видим истинската действителност на дестинацията, не само лъскавите петзвездни хотели. Сурови меса и риби, сложени на мръсни щандове, налазени обилно от мухи, а докато минавате през тях, в краката ви тече вода, смесена с кръв и неясен друг произход..
Ще отбележим също, че тази част беше входа на пазара, след това започват типичните сергии, откъдето може да си закупите типичните и известни подправки, на най-разумните цени, сувенири и каквото още си пожелаете. Местните са типичните нахални амбулантни търговци, които ще ви гонят с изразите „very good price, my friend” или „4 for 5 dollars” и така нататък.
След пазара продължаваме да се разхождаме из улиците на Стоун Таун и да разглеждаме
Известните “врати на Занзибар:
Завършваме на пристанището, което ни се стори изключително цивилизовано предвид всички видяно до момента и се запътваме към ресторанта за обяд. Оставаме много приятно изненадани от великолепна тераса с гледка, на която ни настаняват. Имаме възможност да избираме отделни ястия от менюто (обядът не беше включен в цената на допълнителната екскурзия) или да изберем готово меню за 27 USD. Избираме второто, защото можем да опитаме по една салата по избор, основно – рак, калмари или вид риба и разнообразие от десерти. Към него имаме включена и една напитка по-избор – вино, вира, вода или някакво безалкохолно.
Вече е почти 15:00 ч и обилно нахранени сме готови да посетим и следващата ни спирка:
Затворническия остров
Известният Затворнически остров, се намира на около 6 км или иначе казано 30 минути с лодка от центъра на Занзибарския архипелаг Стоун Таун.
Интересното на Затворническият остров е иронията в името….той никога не е приютявал и един затворник. Островът никога не е бил населяван, поне не и до 19в., когато тогавашният султан на Занзибар подарява острова на двама араби, чийто процъфтяващ бизнес бил търговията с роби.
От този ден нататък, тук започнали да държат бунтуващите се роби или всеки, създаващ някакви проблеми. След като островът е препродаден на британците, те построяват сграда, чието приложение би трябвало да служи като затвор. Въпреки първоначалния план, сградата се превърнала не в затвор, а в болница и убежище за карантинираните от малария и жълта треска.
А какво представлява островът днес? Още ли е болнично заведение? Кой го населява?
Затворническият остров…място с толкова внушително име, днес не приютява нито затворници, нито болни, а костенурки. 😊
В началото на 20-те години на миналия век британският губернатор на Сейшелските острови подарява 4 костенурки Алдабра на Затворническия остров. Оттам нататък популацията нараства и се развива и до днес с помощта на местна фондация, която се грижи за благосъстоянието на застрашените от изчезване гигантските костенурки. Резерватът, в който се помещават всички черупчести обитатели, е отворен за туристите. Така всеки може да се порадва и наблюдава, дори и да нахрани новите обитатели на острова.
Затворническият остров е едно невероятно място за посещение. Все пак кой не би искал да се потопи в красотата на един тропически рай… да се разходи по белите пясъчни плажове, да се гмурне и да види цветните риби и още по-светните коралови рифове, да проучи красотата на острова, заобиколен от мангрови, евкалиптови и плодови гори, сред които се разхождат местни животински видове?
Прибираме се в хотела около 19:00 ч заредени с много емоции и готови за вечеря и за поредното парти в бар „Африка“ на SBH Kilindini.
Ако разпознавате Занзибар във Вашето любимо място за почивка, може да разгледате нашите оферти и статии:
Всички оферти за остров Занзибар
Какво трябва да знаем за остров Занзибар