Посетихме Кападокия в края на месец октомври 2023 и тръгнахме без никакви очаквания…Всичко, което знаехме беше, че задължително трябва да се качим на балон и бяхме гледали безброй снимки, клипове и картички на красивата гледка от спускането.
В допълнение, имахме възможност да се любуваме на много гледки с причудливи каменни образувания, да слушаме легенди за тях, да фантазираме на какво ни приличат и да запечатим спомените в красиви снимки по залез слънце, когато скалите са най-красиви. Покупките, които успяхме да си направим също не бяха за пренебрегване – вкусен локум, традиционни бонбони с кайсия, козметика, сувенири и какво ли още не. Имаше по нещо за всеки вкус, бюджет, стига само да се събере в куфарите за обратния полет 🙂
Докато сме на тема пазар, задължително трябва да си вземете и лири, без значение колко се обезценява, с не я се пазарува най-изгодно.
Пътуваме с чартърен полет до Невшехир, летището е толкова малко, че минахме пеша по пистата (без автобус или ръкав). Казаха, че е било бивше военно летище и все още го развиват. На него няма буквално почти нищо и е много малко.
Отвън ни посрещнаха с местна програма и танци, приличаха на цигански оркестър. След това се оказа, че същите тези са от програмата на традиционната кападокийска вечер, на която ходихме в последствие. Бяхме почерпени и с местният традиционен сладкиш – бонбони с шоколад и кайсии.
Пътувахме от летището до градчето Юргюп, където бяхме настанени около час. По пътя, местната водачка Миглена започна да ни разказва за района, в който се намираме и какво ни предстои през следващите дни.
Бяхме настанени в хотел Floria 4* в Юргюп, който не беше нищо особено и в никакъв случай не беше 4*, но тук реално хотелите не си отговарят на категорията или поне на това, което сме свикнали. Състоеше се от отделни малки сгради, на 2 – 3 етажа. Стаята, я която бяхме настанени беше на втори етаж, без тераса и с две отделни легла. Не беше никак голяма, но сме виждали и по-малки. Веднага ни направи впечатление, че парното е пуснато на максимална мощност и се оказа, че тук през деня е много топло, но вечер – доста студено.
За хотелите в района на Кападокия сме посветили отделна статия.
Вечерята беше на бюфет, не можеше да се сравни с хотелите в Анталия, но пак имаше доста неща. Сред тях бяха традиционните за Турция разядки, различни видове салати, сладкиши и по-малко видове месо – най-вече пилешко и риба. Ресторантът не беше нищо особено, а виното не беше никак евтино – 5 евро или 5 долара една чаша.
Ето как протече и първият ден от нашата обиколка на Кападокия.
Полетите с балон или разходките с АТВ-та (движат се по пътя на балоните) се правят много рано сутринта, по изгрев слънце. Пригответе се да сте готови около 5:00 ч когато ще дойдат да ви вземат от хотелите. След като полетът или обиколката ви приключи, ще се върнете отново в хотела за закуска, като ще имате и много малко време за да се преоблечете и приготвите за деня.
Нещо много важно, която да имате предивд за температурите тук през есента – сутрините и вечерите са доста хладни, но за сметка на това през деня температурите се доближават почти до летните.
Обиколката започва с първа спирка Гьореме – Музей на открито и определено най-посещаваната забележителност в цяла Кападокия. Или накратко – ако сте били в Кападокия и не сте се спуснали с балон или посетили Гьореме, не сте видяли нищо! Паркът се състои от много скални образувания, манастири, църкви и домове, и в наши дни е под закрилата на ЮНЕСКО. В подножието има голям паркинг за автобуси, а след като преминете през многобройни малки магазинчета, има леко изкачване по стълби, което е изключително живописно.
Ето и едно кратко видео от Гьореме –
Ето и богат снимков материал:
Следващата спирка беше Долината на любовта. Представляваше отново скални образования, но на панорамните места имаше фигури от сърца, където да се снимаш, понита, камили, дръвчета на желанията, на които можеш да си напишеш нещо и да го закачиш на някой клон.
Ето нашето видео от Долината на любовта: – https://www.youtube.com/watch?v=xwXN57-T6GE
И отново снимков материал:
Третата спирка беше Пашабаг (лозето на пашата). Тук скалите не са толкова високи и имат форма на гъби. Това е най-лесната долина от транспортна гледна точка. На място има голям паркинг и позволява разходка между самите “комини”. Тук може да надникнете и в изсечено в скалата жилище, посветено на Свети Симеон – монах отшелник от IV-ти век, чиито последователи са създали релиогиозна общност тук. Поради тази причина, тази долина е и известна и като “Долината на монасите”:
Тук не се бавихме, защото бяхме назад с времето и трябваше да бързаме за обяд,
След това отидохме на обяд. Тук и двата дни обядвахме в ресторанти, които бяха предвидени специално за групи – големи халета с бюфети и групите се водят тук да ядат по фиксиран график. Храната беше хубава, по-хубава от тази в ресторанта на хотел и по-разнообразна. Като цяло, в цяла Кападокия разядките бяха доста странни. Десертите типично за Турция – в голямо изобилие.
Следващата спирка беше фабрика за керамика, където имаше и магазин. Тук направиха голямо шоу като показаха как се изливат глинени съдове, извикаха и едно момиче от групата, което се опита да направи съд под вещото ръководство на служителя. След това бяхме подканени да си напазаруваме, като имаше бепе обявена доста голяма отстъпка за групата.
Обилно нахранени се отправяме към Долината на фантазиите. Тук сме малко преди залез слънце и имаме възможност да видим всичко в меки, оранжеви тонове. Причудливите форми са разположени от двете страни на главен път, така, че бъдете особено внимателни когато пресичате. От едната страна Ви очакват много малки магазинчета за сувенири, както и кафенета, в които може да опитате традиционните турски сладкиши.
Ето и видео – https://www.youtube.com/watch?v=yg4xXakh0qI
И с това приключи нашата културна и историческа обиколка в този ден. Предстоеше ни инспекция на хотела, за които ще ви разкажем в отделна статия.
След този дълъг и наситен със събития ден, имахме буквално 15 минути да отдъхнем в нашия хотел, да хапнем набързо в хотела, защото ни очакваше традиционна Кападокийска вечер. Включваше напитки и мезете и цената беше 20 евро. Решихме да се запишем най-вече, защото вечерите тук бяха доста студени, както неколкократно отбелязахме, а и по простата прична, че в хотел Floria вечер нямаше никакви забавления.
Представлението се състоя в голяма, каменна зала, наподобяваща пещера, много типично за района, но затова ще ви разкажем подробно в статията за хотелите. Телефоните нямаха никакъв обхват, но ще са ви необходими единствено за снимки. Очаква ви неограничена консумация на алкохол и безалкохолни напитки – вино, бира, йени раки и водка, както и традиционните разядки, плодове и туршии.
Програмата беше доста разнообразна и хората се забавляваха, имаше и кючекчини, традиционните им хора, танци, сватба, на която извикаха и една двойка от нашата маса. Кулминацията беше един мъж, който танцуваше като жена и минаваше по масите да се закача с гостите, най-вече с тези от мъжки пол.
Последва “бели” танцьорка, която също изкара няколко мъже от публиката и ги накара да повтарят нейните движения на таза. От време на време пускаха и музика и кара хората да стават да танцуват.
Всички нащи предложения за екскурзия до Кападокия Ви очакват тук
Не пропускайте и нашият youtube канал с много видеа от нашето пътуване до Кападокия.
Ако се колебаете кой хотел да изберете, ние ще Ви помогнем с описание на лично посетените от нас хотели е Кападокия.
За най-добрите цени и резервации,