По време на пътуването имахме възможност да се насладим на страхотната традиционна мароканска кухня (стига да не е закупена от определени части на медината, най-вече улични сергии), както и на топловто време дори вечер (пътуваме в началото на ноември).
Благодарим на гидовете, които бяха с нас през цялото време – Ани Лулчева и местният гид Амин ( Amine Outtaouchi), който вече 5г води групи.
Местните тук вече са свикнали с туристите и не са чак толкова нахални, както на други места в арабския свят…
Разказът ни всъщност предствлява подорбна информация за всичко, което Ви очаква в предложенията ни за Мароко:
Ден 1 – София – Маракеш
Летяхме с European Air Charter, полетът беше около 5 часа ( излетяхме в 5 и пристигнахме към 8:30 / 2 ч. часова разлика). Пристигнахме на летището в Маракеш, беше сравнително голямо и организирано, проверките минаха бързо. Купихме си карти за интернет от Orange–а на летището ( аз си купих карта за 20 000 мега или гигабайта, която ми стигна за целия престой в Мароко, цената беше 20 евро. Бонус беше, поне за мен, че директно ни ги слагаха на място и проверяваха за изправност и подобни неща, всичко ставаше за 2 минути).
Излизайки от летището ни чакаха гидовете и рейсовете, натоварихме багажа и тръгнахме на обиколен тур.
Обиколката започна с площада Джема Ел Фна, джамията Кутубия, двореца „Бакия“ (значи красавица) и завършихме с кратка опознавателна разходка из безбройните улички на медината. Започнахме обиколката от площада, имахме възможност да видим и Двореца.
Последвалата обиколка из медината беше същинско зрелище. Местното население, движещо се само с моторчета, на някои дори имаше ремаркета, не намаляват и не спират…просто свиркат, за да се отместиш възможно по-бързо (подобно на клипчета от Индия). Движат се навсякъде, без значение колко хора има или колко са тесни улиците и птостранствата. Иначе самата медина беше много интересна, безопасна е, постоянно обикаля цивилна полиция, следяща за джебчии и безопаснастта на туристите, но пак трябва да се има една наум. Медината е огромна, човек лесно може да се загуби, но местните помагат и упътват без да искат пари или нещо подобно в замяна. По-добре да се избягва жилищната част на медината, тя не е пригодена за туристи и е пълна с доста неприятни гледки….
По време на обиколката посетихме фабриката за арганово масло. Магазинче, в което ни показаха различни видове козметика, кремове, чай и подобни. Презентацията не беше дълга… за разлика от пазара след това. Цените не бяха високи, аз лично си взех кристали от евкалипт, слагат се в гореща вода или чай. Много приятни и лечебни при синузит, или в моя случай запушен нос.
Гидовете следяха групата да не се разделя, за тази цел им помагаше и местен. Не ни позволиха да се разпръскваме по време на тура из лабиринтите, а след обиколката ни заведоха на площада, за да похапнем кускус приготвен в тажин. Местната кухня се хареса на цялата група, а ресторантите, в които отсядахме, имаха много интересен и чаровен декор. Говорейки за местни специалитети ще е редно да добавя да не купувате садки от случайни магазинчета в медината – изделията са оставени са на открито, директно под жаркото слънце, кацат ги всякакви насекоми и ги опаковат в зацапани и лепкави кутии. При вида на така богато отрупаната сергия се решихме да си купим, за да ги опитаме, но при вида на гореспоменатите неща, не поехме риска да ядем от тях.
След дългото обикаляне ни настаниха в хотел Zallagh Kasbah.
Хотелът беше хубав и просторен, имаше 2 или 3 басейна, бар, в който пееха български изпълнители. Стаите бяха чисти и сравнително просторни. Храната в ресторанта също беше ок.
Ден 2 – Водопадите Узуд
Водопадите са допълнителна екскурзия. Хората, които не са се записали, имат свободен ден в Маракеш.
Тръгва се рано сутрин ( може би към 7/8ч.), водопадите не са далеч от Маракеш, но теренът, през който се минава, е планински и затова времето за пристигане отнема около 3 часа. Водопадите не са особено големи и високи, въпреки че са втори по големина в Африка, след Виктория (Райското пръскало в България е по-високо от тях, но определено са интересна атракция). Обстановката е много приятна, мястото е изпълнено с различни кътчета за разходка из природата.
*Забележка – екскурзията е с пешеходен преход!
Преходът не е никак тежък, до водопадите се стига много лесно, добре е да се носят спортни обувки.
По пътя най-голямата атракция са берберските макаци, които се качват на раменете на туристите, за да се снимат с тях…в замяна на един фъстък 😊. Маймуните не са питомни животни (не е препоръчително да се галят или пипат), но са свикнали с хората. Около туристите и маймуните се разхождат местни, обикалящи, за да раздават фъстъци в замяна на някой дирхам, за да може хората да привикват маймуните да им се качат на раменете за снимка.
Не винаги е задължително да подкупваш макаците с храна. Лично аз клекнах, за да снимам една маймуна, а тя ми се качи на главата без да съм я канила изобщо.
При водопадите има лодки, предлагащи разходка за наистина скромна сума. Продължителността е около 15 минути, но емоцията и преживяването си струва да бъдат изпитани. Част от атракцията е и да те понамокрят малко.
Разполагахме с достатъчно свободно време за разходка, разглеждане на сергии и разбира се вкусен обяд (ресторантите предлагаха вкусна храна, а и цените не бяха излишно надути).
Късния следобед потеглихме обратно към Маракеш.
Ден 3
За мен беше свободен ден, част от групата посетиха долината Урика и са имали включен берберски обяд.
В този ден решихме да се разходим до жилищната част на медината, за която ни предупредиха, че е доста бедна и непригодена за туристи. Оказа се самата истина, така, че не бихме ви препоръчали да посещавате тази част. Въпреки това се разходихме напълно спокойно и необезпокоявани.
Вечерта се записахме на Мароканска вечер „Фантазия“ с шоу програма. Проведе се в интересен комплекс с атракции, (една от които местен исполин, участвал във филма Гладиатор). Представлението включваше бели денс, местни танци, песни и така нататък. Най-интересната част определено беше шоуто с конната езда. Ездачите правеха различни акробатични изпълнения, под съпровода на динамична музика и спектакъла, който изпълниха, се получи неверроятно.
Прибрахме се късно вечерта, почти след полунощ. За наша нерадост на другия ден трябваше да ставаме рано, за да напуснем хотела и да потеглим към Казабланка.
Ден 4 – Маракеш – Казабланка, прехода е 250 км, около 3 часа.
Събрахме се сутринта на рецепцията, за да върнем картите и натоварихме набързо багажа. Посетихме градините Мажорел и останахме очаровани. Градината не е голяма, но определено си заслужава. Музеят на Ив Сен Лоран също се намираше в градината ( Ив Сен Лоран е бил приятел с Мажорел, по-късно Лоран купува градините от наследниците на Мажорел), но за него се изискваха предварително онлайн закупени билети. Отвън има магазини за сувенири, които се оказаха по-хубави и качествени от тези в медината.
След градините се отправихме към площада Джема Ел Фна, за да се разходим през останалото ни свободно време (около 3/4 часа) преди да напуснем Маракеш. Разходихме се за последно из медината, защото бяхме разбрали за скрити градини вътре и наистина беше така! Насред усуканите катакомби имаше много приятни и скрити местенца като тези градини “Le Jardin Secret”, френски луксозни ателиета и подобни. Пробвахме и сок от захарна тръстика, беше приятен на вкус, и е интересно да гледаш направата му. Ако някой иска да го пробва ще трябва малко да си затвори очите за хигиената.
Преди да потеглим към Казабланка, един мароканец беше наредил снимки на цялата ни група пред автобуса. Оказа се, че снима туристическите групи, докато се разхождат, и накрая им предлага да си закупят снимките, ако се харесат (струваха около 20 дирхама или към 2 евро). Същото нещо направиха и във Фес.
Пътуването до Казабланка мина бързо и привечер се настанихме в хотел Htl Prince De Paris (малък, бюджетен хотел, разположен на много централно място).
След като се настанихме излезнахме да се разходим и се убедихме сами, че не е много безопасно. Колите не зачитат пешеходците, дори ако са на пешеходна пътека, нас ни отнесоха на едно кръстовище. Така, че тук трябва да сте с повишено внимание.
Ден 5 – Казабланка – Рабат – Мекнес – Фес, прехода е 300 км, около 4 часа.
След закуска тръгваме на обзорна обиколка на Казабланка с автобуса. Имахме възможност да видим джамията на Хасан II – изключително красива и голяма.
Следващата спирка – столицата Рабат. Един много чист и подреден град. Тук направихме спирка, за да посетим мавзолеят на мароканските султани. Имахме 1 час на разположение, за да видим гробницата и джамията.
За финал видяхме и медината на Рабат, кояти си контрастираше с останалите, понеже беше много малка, но тъй чиста и хубава ( цялата медина е бяла и някак си напомняше на китно гръцко градче ). След като хапнахме по крайбрежната, потеглихме към Фес и се настанихме в хотел Htl Menzeh Zallagh II (по-малък и бюджетен хотел, но с централна локация).
Ден 6 – Фес
Обиколка на Фес – известен с многообразието от добре запазените си занаятчийски квартали. Оказа се, че медината е много голяма и изрично ни забраниха да се отделяме от групата, защото местните имат лошия навик да изнудват изгубилите се туристи за някой друг долар, за да ги упътят или върнат обратно.
Медината е голяма колкото няколко жилищни квартала в София, и наистина, ако някой се загуби, дори гидовете не могат да помогнат. Поради тази причина по време на обиколката с нас беше и местен гид, израснал в града, но и той трудно би се оправил като се има предвид размера на медината.
За съжаление, най-старият действащ университет в света, с който се слави Фес, не беше достъпен за туристи. Все пак, успяхме да го зърнем през леко отворена врата. 😊
Преди да влезнем в самата медина се качихме с автобуса до старинна крепост, за да видим цялостмата красота и размери на медината. Заведоха ни в подобно на наше килийно училище, за да видим преди къде и как се е изучавал Ислямът. Посетихме магазин за керамика, за килими, за шалове и пердета и завършихме с магазин за кожени изделия. Преди да влезнем в магазина за кожи ни показаха как ги обработват – чрез гуано, следователно и миризмата на целия район беше неприятна (но ни дадоха стръкчета мента, за да не ни пречи миризмата).
Вечерта се разходихме (хотелът е в центъра), нямаше много какво да се види, но районът е безопасен за разходка. Имаше и мол наблизо.
Ден 7 – Фес – Шефшауен – Танжер
Тръгхахме сутринта към Синия град – Шефшауен. Пътят беше доста, а релефът – планински, с доста завои. Пристигнахме в града, наистина е точно като на снимките…..може би мястото, което най-много ми хареса в Мароко. Всеки има къде да се разходи, какво да си купи и къде да се снима. Обстановката беше страхотна! Всички споделиха, че желаели да имат нощувка в Шефшауен, отколкото във Фес или Казабланка.
Атракция там е да си купиш осъвременено местно облекло, наподобяващо вълнена жилетка. Амин ( мароканският гид) и Ани ( бг гид ) носеха подобни още от първия ден на летището, може и с рекламна цел, но все пак наметките бяха интересни, аз лично си взех (не са и скъпи, но цените варират според различните магазин и колко си се спазарил) 😊.
Тръгнахме към Танжер, отново дълъг преход, но с красив пейзаж ( планината Риф).
Привечер пристигнахме в Танжер, градът се слави предимно с негативни неща ( наркотици, проституция, нелегално преминаване на границата и т.н.), но крайморската алея беше красива. Хотелът, в който бяхме настанени, разполагаше с големи стаи и сравнително добра храна, имаше и интересен бар на последния етаж. От локацията можеше да се изисква повече (намира се в покрайнините), но до момента поне бяхме вече в няколко хотела с чудесна локация.
С това нашият разказ за Мароко приключва, защото конкретното ни пътуване продължава с ферибот към Гибралтар и Коста дел Сол, за което ще ви разкажем друг път 😊
Автор: Полин Петрова /отдел резервации Травел Есънс/
Ако смятате, че дестинацията ще е интересна и за Вас, може да разгледате и нашите предложения: