❤️ Специални благодарности за този прекрасен разказ на една от най-редовните ни клиентки Снежана Георгиева и цялата група неуморни пътешественици!
Скъпи пътешественици, вярвате или не, това е истинска история – наши редовни клиенти откриха Адриан и ни запознаха с него. Благодарение на тях, имаме възможност да разработим една от нах-търсените ни програми за тази година – Шотландски уикенд във величествен Единбург.
А кой е Адриан ? Най-добрият лицензиран местен гид с български език и нашият най-добър приятел в Шотландия – Alfamega Tours
А ето и какво ни разказаха от първо лице“:
Решението за поредното пътешествие на групата „Пътувай все едно къде.бг“ беше за нещо северно, заради почти безкрайния ден и почти пълната липса на нощ в края на юни. А защо точно Единбург? Ами за там намерихме билети на най-изгодна цена.
Така, въоръжени с еднаквите брандирани куфарчета и тениски на 28 юни по обяд отпътувахме от София.
Въпреки излитането с час и половина закъснение, имахме доста време до мръкване в Единбург. То там в този сезон никога не е абсолютно тъмно, но все пак трябва и да се поспи.
С пристигането бяхме се приготвили за борба с автоматите за покупка на билет за трамвая. Опитът от предишни пътувания ни беше научил, че навсякъде е доста различно и невинаги просто за изпълнение. Бяхме приятно изненадани от присъствието на служители на трамваите на началната спирка. Те не само любезно отговаряха на всички въпроси, а и продаваха необходимите билети. Заплащането е само с карта. Единичен билет от летището е 7.50 паунда, защото се води извънграско, иначе закупен от следващата спирка нататък е само 2. Има и опция – еднодневен билет за 12 паунда. Ние избрахме него.
Скоро бяхме в хотела, само на четири спирки от летището, бързо се настанихме и отново с трамвая прекосихме града чак до пристанището с намерението да видим Кралската яхта. Е, видяхме я, но само отвън, защото последният час за посещение тъкмо беше започнал. Изобщо музеите и другите обекти работят предимно до 17 часа с малки изключения. Така че поснимахме отвън и се върнахме с трамвая към центъра. Слязохме на спирка Picardy Place и по стълби и алеи се отправихме към Calton Hill. Стръмничко е, но не е непреодолимо, а гледката отвисоко си струва усилието. Освен постройките на самия хълм, има отлична видимост в посока стария град.
На следващия де продължихме с опознаването на Единбург. В групичката имаме хора с доста разнородни интереси, затова не вървяхме заедно през целия ден. Накратко, успяхме да видим градинката с паметника на виконт Мелвил и малко от George Street с красива архитектура. Толкова от Новия град. И без това повечето интересни неща са на юг от Princess Street, в Стария град. В градинката около паметника на Уолтър Скот се носеха звуци на гайда. Всъщност гайдари, и съвсем млади, и по-стари, имаше на няколко места. Естествено, не пропуснахме да се снимаме с един от тях. Паметникът на Скот е смятан за най-високият паметник на писател в света. Може да се влезе и вътре. Част от вътрешността е музей на писателя, а по вити стълби можете да се изкачите доста нависоко, откъдето се открива отлична гледка над града. Влизането е на групи на кръгъл час и на половинка. Алеята покрай паметника освен че предлага красив изглед към Стария град, води към Националната галерия. Определено си струва посещението й от всеки любител на живопис, освен това входът е свободен! Същото се отнася и за Националния музей на Шотландия и Музея на Могилата (Museum of the Mound). Изобщо, оказа се, че доста стойностни музеи в Шотландия са безплатни. С вход освен паметника-музей на Скот са Единбургският замък и кралският дворец Holyrood House. Достъпът до тях е сложен и по други причини като предварително закупуване на билети онлайн. Самият кралски дворец пък се оказа напълно затворен за туристи поради някаква височайша визита. Останахме си със снимките през оградата и някой и друг шоколад от прилежащия дворцов сувенирен магазин. По пътя между замъка и двореца успяхме да се насладим на атмосферата на малките улички, не пропуснахме и Музея на Хари Потър. То си е чист магазин за сувенири по темата, но за някои от групата беше важно да закупят подаръци именно оттам. Не пропуснахме църквата Saint Giles, а малко след това наблюдавахме зрелищен парад на войници ветерани по High Street.
Преди обяд опитахме страхотно еспресо и топъл шоколад в заведението пред Националната галерия, а на известния площад Grassmarket намерихме вкусни неща за обяд. За съжаление пропуснахме сладоледа в най-известния млечен бар – спомнихме си, че е там някъде едва когато се бяхме отдалечили доста.
Третият ден беше посветен на старата столица на Шотландия, Стърлинг. До там се стига с влак за по-малко от час, а влакове има често. Само дето ние уцелихме най-голямата пауза между два влака и чакахме на ветровитата спирка повече от час. Много приятен малък град, особено старинната част. Замъкът определено си заслужаваше, а местната екскурзоводка разказваше за мястото с толкова обич и гордост, че дори онези, които не разбират английски бяха доволни.
След замъка за около 30 минути стигнахме до стария мост на река Фърт. Той има особено място в историята на Шотландия и борбите за независимост, освен това е красив. Е, маршрутът оттам до гарата беше малко скучен, но пък и ние бяхме вече доста уморени.
За последния ден имахме известно колебание накъде да поемем. От една страна ни се искаше да видим още места в Шотландия, от друга съзнавахме колко много не бяхме успели да видим в Единбург. Накрая все пак избрахме да посетим Глазгоу. До града са стига с влак за около час. Понеже тръгнахме рано, първата спирка там беше в кафе на площад George Square, който е и може би най-красивото място в града. Докато пийвахме превъзходно кафе с местни сладкиши, навън заваля. Късмет – за цялото време на престоя ни валеше за пръв път! След снимките на мокрия и все пак приятен площад, се отправихме към местната катедрала. Внушитлна, както повечето катедрали изобщо. Върнахме се обратно в центъра, преценихме, че отиването да Riverside Museum ще отнеме прекалено много време и се отказахме да го посетим – може би някой друг път… В този момент обаче се оказа, че има поне две различни идеи за следобеда – три от групата решиха да се върнат в Единбург и да разгледат още каквото успеят, другата шесторка си купихме билети до Balloch, а там се качихме на корабче за разходка по най-голямото британско езеро, Loch Lomond. Сред широката публика то не е толкова популярно, колкото Лох Нес, където казват, че имало надежда някъде след четвъртото уиски да видиш чудовището Неси, но гледките бяха прекрасни. На почаша с топъл шоколад научихме доста за природата и историята на околността.
После по обратния път се придвижихме до Единбург. Плановете ни за вечерта бяха скромни – да хапнем сладолед в известния Mary’s Milk Bar в стария град и кратко да се приберем да поспим, предвид ранното ставане на другия ден. Не знаехме, че предстои още нещо интересно. Както си чакахме зелено на един светофар на Princess Street и си приказвахме, към нас се обърна симпатичен млад човек и ни заговори на чист български език. Така се запознахме с Адриан, местен екскурзовод родом от Кюстендил. Той сам предложи да ни покаже някои близки места, които бяхме пропуснали и ни разказа увлекателни истории за Цветния часовник, паметника на мечока Войтек и за парка, в който се намирахме. Препоръча ни и други интересни и не толкова известни забележителности. За съжаление вече беше късно да видим и тях. Но това пък е повод да посетим този невероятно интересн град догодина. Така че, Единбург, очаквай ни отново!
Автор: Снежана Диловска- Георгиева
