Решихме да посетим дестинацията, тъй като наши много редовни клиенти си я пожелаха. 😊
И понеже са голяма група, организацията стартира с лично посещение и инспекция от нашия екип няколко месеца по-рано…
Пътуваме в края на март и основното ни притеснение е кой път да изберем и какво ще е времетраенето на целия маршрут.
Тръгваме около 9:00 ч от София и избрахме да минем през Видин за да видим толкова дълго коментираният Дунав мост 2. По това време текат сериозни ремонтни дейности на отсечката Ботевград – Враца, но въпреки това решаваме, че този вариант ще е по-добър отколкото да разчитаме на ферибота през Никопол или още по-далеч – да минем през Русе. Абстрахирахме се от навигацията, която постоянно се опитваше да ни „премаршрутира“ 😊
Общо сме 4 човека и сме доста гъвкави със спирките за тоалетна. Единствената ни спирка е България беше бензиностанция Ром петрол преди Враца. Докато се усетим малко след това вече бяхме на границата…
Първи ден – преминаване през Дунав мост 2 и вечерно Сибиу
За голямо учудване най-голямото ни притеснение се изпари – пътят до Видин не е никак лош или натоварен, колкото го описваха. Дори около 13 км преди границата и моста имаше чисто нова магистрала. Докато се усетим, вече бяхме на моста. Доста се впечатлихме от масивната и дори красива конструкция, сетих се за мостът, през който минахме на път за Кефалония, но май платихме повече за да минем през него. Мостът свършва и вече трябва да минем граничен контрол. Почти не чакаме и имаме късмет да попаднем на любезен митничар. Обясни ни в Румъния в никакъв случай да не настъпване непрекъсната линия, защото глобите са сериозни, както и откъде да си купим винетка.
След закупуване на винетка и интересна местна бира с етикет с елен 😊 потегляме отново. И нека нашето румънско пътешествие започне. Първите впечатления са, че селата тук определено не можеха да се сравнят с нашите, особено в северозападна България. Къщите бяха много поддържани, боядисани, с окосени дворове и много приятна, и нова за мен архитектура.
Съвсем скоро огладняхме и трябваше да потърсим бързо място за хапване. Предварително сме коментирали с шофьора на автобуса къде са най-подходящите места за спирки на големи групи. За конкретното пътуване бяхме 4 човека, но то беше част от подготовката на „голямото пътуване“ с 50-местен автобус, който не може да спре навсякъде. А тези места не са никак много тук.
Пътят ни за Сибиу минава през Римнику Вълча, където ще бъдем втората нощувка. Виждаме и табелата за солницата Окнеле Мари, която е една от основните цели на нашето посещение.
Вече сме на финалната права по отсечката Римнику – Сибиу. Пътищата стават по-тесни и с много завои, но гледката е много красива. От дясната ни страна почти през цялото време успоредно върви реката, а пътят минава и през един СПА курорт.
Ето ни и вече в Сибиу, намираме сравнително лесно хотелът, който сме избрали – Mycontinental. Поглеждаме си часовниците – 18:30 ч, а бяхме тръгнали в 9:00 ч без да си даваме „много зор“. Мисията е изпълнена, пътят не е толкова страшен.
Влизаме на просторното лоби на Mycontinental и всичко изглежда, ново, съвременно и модернистично. Всичко в хотела и особено локацията му среща очакванията ни на 100%. На една крачка или по-точно подлез от центъра.
Стаите са много приятни и свежи, нямат тераса, типично за градски хотел, но си имат всичко друго, в много приятни тонове. Оставаме само за малко, защото нощно Сибиу ни чака и може да видим красивите светлини от големите прозорци на стаите.
Излизаме от хотела, минаваме подлеза и след около 5 минути вече сме в началото на пешеходна, подобна на бул. Витоща, но много по-спокойна и без толкова хора. Времето е топло и всичко е осветено. Прави ни впечатление, че от лявата ни страна, свети много голяма църква, но решаваме да я оставим за накрая. Тръгваме по пешеходната, сградите са оставени с автентичната си архитектура, но поддържани. Някои са превърнати в интересни хотели, други в ресторанти, трети в луксозни магазини.
Неусетно стигаме до главния площад:
Спираме за малко за да направим снимки и изведнъж виждаме отворена врата в една леко странна сграда, поне за нашите представи. Решаваме да влезем и се оказваме в….църква. Изключително внушителна отвътре, но без никакви признаци на църква отвън. В последствие разбираме, че е Йезуитска и затова изглежда по този начин.
Продължаваме и след като пешеходната свършва, завиваме наляво през едно тунелче за да се озовем на вече по-малък площад със заведения в ляво, пазар отдясно, а точно срещу нас е известният „Мост на лъжите“:
Завихме надясно от нея и се озовахме в много приятни тесни и симпатични улички, с интересни барове, клубове и малки ресторантчета. Съвсем друга страна на Сибиу, която вече прилича малко на Прага, малко дори на италианско градче. Разхождаме се закратко и решаваме, че вече е крайно време за вечеря. По време на разходката харесахме едно заведение в края на пешеходната, което беше просторно, със зимна градина и от него звучеше и много приятна музика. Запътихме се натам. Харесваме си хубава маса и се наслаждаваме на румънска бира, вино и аперол. Разбира се, опитваме традиционните неща за хапване – мамалига.
Казват, че е като нашият качамак, но е много по-вкусно и различно. Все пак, тежка храната е, но е много вкусно. Определено качамакът беше много пухкав, приличаше на картофено пюре, вместо „пръжките“ имаше свинско месо и малко кренвирши/наденички. Към него имаше и яйце на очи, много вкусно сирена и сос. Буквално да си оближеш пръстите, но след това ти става много тежко. Обилно нахраненени, решаваме да „разходим вечерята“, но след около 15 минути вече бяхме в хотела.
Втори ден – Сибиу през деня и солница Окнеле Мари
Започваме със закуска, която е в много приятен салон, само за закуска. Според нас, закуската за градски хотел беше повече от задоволителна. Бяха се погрижили и за хората, които постят, защото скоро беше Великден, с отделен бюфет за без местни ястие, от които и ние се възползвахме. Наистина бяха помислили дори и те да са вкусни, а не само да отбият номера. Кафето беше от машина, което също е важно за отбелязване, имаше и яйца, плодове, за всеки по нещо. Ако не се лъжа, закуската продължаваше чак до 11:00 ч. Нямахме толкова време за закуска, защото трябваше да разгледаме и Сибиу през деня. Допиваме кафетата на терасата пред хотела и се оправяме набързо за разходка, защото в този ден сме планирали да посетим и Солницата в Римнику Вълча.
Минаваме пак по същия маршрут, но гледката вече е много по-различна от вечерта и стигаме до площада. Продължаваме по същия път и стигаме до „Моста на лъжите“. В дясно вече са отворени малките сергии за сувенири, кулинарни изкушения и т.н.. Разглеждаме моста и на светло и решаваме да се отправим към църквата до него. Влизаме през главния вход и виждаме, че е още по-внушителна отколкото си я представяме. Вече търсим сянката, защото слънцето безмилостно напичаше, а ние не бяхме подготвени с летни дрехи (въпреки, че бяхме в края на март).
Сибиу със сигурност заслужава достатъчно внимание и през деня. Въпреки ограниченото време, защото най-късното влизане в Окнеле Мари беше в 15:30 ч, а пътят от Сибиу до солницата беше между час и половина и два часа, успяхме да се насладим и на гледките през деня тук.
И вече сме готови да се отправим към следващата дестинация – Римнику Вълча. Реално се връщахме назад, защото вече бяхме минали по нея предишния ден. Щяхме отново да минем по живописният криволичещ път, да видим реката и курортите по пътя. След вече познатите гледки сме в солницата Окнеле Мари.
Паркираме бързо и лесно, като имаме и предварителна подготовка, че до солниците ще ни заведе автобус, на който трябва да се качим, и с който ще пътуваме около 10 – 15 минути в самата мина, или най-просто в пещера. Нареждаме се на опашката, минаваме бързо, плащаме по 45 леи на човек за вход и се качваме в автобус, който прилича на нашите за градски транспорт.
И тъй като ще се върнем тук отново с група, отделяме време за да проверим какви са условията за резервация и достъп на голяма група.
Ако не си предварително запознат с това „извозване“, може малко да се стреснеш, още повече ако имаш клаустрофобия. Доколкото си спомням, досега поне, не бяхме пътували с автобус в пещера. Всичко е тъмно и се осветява единствено от фаровете на автобуса, на места завоите са доста остри и се чудиш как не „обира“ стената, но явно шофьорът е станал специалист. Няма никакви указателни табели и движението е еднопосочно. По едно време виждаме точно пред нас един автобус, който се движи, все едно ще се блъснем челно. Все пак разчитаме, че няма да стане. Слава Богу, не стана. Реално, това е площадката, където се изчакват и разминават. Нашият автобус стигна точно срещу другия и зави надясно. Еха, размина ни се хахаха.
След още няколко минути видяхме, че стигаме и вход, който беше и входът към солницата. Тук вече виждаме указателни табели и с цигарите сме дотук. И нормално. Включително и с айкоса.
Влизаме вътре и зад нас затварят вратата, няма как да се разхождаш свободно в мината, най-малкото може да се загубиш. Много се колебаех как да се облека за солницата. Като температури я даваха межди 12 и 15 градуса. Бях с леко есенно сако и нормална блузи и се чувствах добре за времето, което прекарахме – около час и половина – два.
На самия вход, разбира се, има и карта с основна информация. Започваме да се разхождаме бавно. На първо четене и поглед представляваше няколко големи коридора, през които свободно може да преминаваш от единия в другия, а в дъното е църквата – най-голямата подземна църква в Румъния и единствената в такъв тип мина.
Основната концепция на този тип солници със сигурност е в това да прекараш максимално повече време в тях. Да дишаш въздуха, особено полезен за хора с белодробни проблеми, алергии и малки деца. Съответно, за да останеш повече време, би трябвало да имаш какво да правиш. Затова тук са се постарали да има всякакви забавления и атракции. В допълнение е и чисто туристическата част, че посещаваш нещо ТОТАЛНО различно от това, което до момента си виждал.
За мое учудване, нямаше никакъв проблем с обхват на телефони и интернет.
Какво има тук, ще се поостаря да го опиша в последователен ред:
- Места с пейки, където може да седнеш да си починеш. Нямаше проблем вътре да си носиш нещо за хапване или пийване отвън.
- Още в началото имаше снимки на останалите солници в Румъния
- Различни статуи и места за снимки
- Ресторант за хапване, основно със сандвичи и ресторант – винарна за дегустации;
- Детски кът с надуваем замък
- Изложба на картини
- Църквата, за която вече споменах
- Много интересна мелница или поне аз така я наричам, може да се види от клиповете, която показваше как се добива солта.
- Ледена пързалка от сол
- Зала за групови фитнес тренировки
- Многофункционален спортен стадион
- Мини голф
- На места имаше големи вани от сол с обяснение за съдържанието им
- Картинг пистата с колички, на която се забавляваха всякакви възрасти
- Сувенирен магазин, където имаше и много изделия от сол.
За по-добра визуална представа от солницата може да посетите youtube каналът на Travel Essence
А тук събрахм всички видеа от най-забележителните църкви в Сибиу
Ако тази статия в възбудила любопитството Ви, вероятно и нашата програма ще представлява интерес за Вас – Солна мина Окнеле Мари и Сибиу