Скъпи приятели, въпреки международната обстановка, решихме да стартираме нова рубрика в нашия блог. Да си представим къде бихме искали да отидем, след като всичко това свърши, да споделим впечатления и разкази от местата, на които вече сме и били и бихме искали да се върнем отново, защото са оставили отпечатък в съзнанието ни. Нека не спираме да мечтаем, нека се откъснем за малко от новините и тревогите кога ще свърши това и какво ще последва…
Нека във времето когато светът е подложен на уникално по рода си предизвикателство, да се опитаме да се прехвърлим малко напред във времето, когато всичко това ще е свършило и вече ще сме свободни отново. Свободни да излизаме, да се срещаме с приятели, да се наслаждаваме на хобитата си и на всичко, от което сме лишени в момента и най-вече, свободни да пътуваме.
Да посетим нови места, да се запознаем с нови хора и да изпитаме нов вид емоции и преживявания. За момент да не сме в настоящето, а да си спомним къде бяхме вчера и къде ще сме отново съвсем скоро…
Страната на изгряващото слънце – част I
Първата статия ще е посветена на Япония и не случайно. Страната, която не беше пощадена от едни от най-тежките стихийни бедствия, но която въпреки това успява да се възстановява много бързо.
Всяка година в Япония стават над 1500 земетресения, като леките земетресения са ежедневно явление, което не смущава никого, а силните трусове се случват сравнително често.
Първото нещо, което неизбежно ще ви направи впечатление още в първите часове, в което сте на територията на държавата е, че японците са изключително мила нация, както всички сме добре запознати и една от най-напредналите в технологично отношение, която за съжаление почти не говори английски. Да, в Япония може да разберете само на японски или с помощта на мимики и жестове. Много малка чат от хората (главно на рецепциите на големите хотелите), персоналът владее съвсем основно ниво на английски. Това не им пречи да се опитват да ви помогнат по всякакъв начин, ще ви се поклонят няколко пъти, виждайки понякога назряващия гняв в очите на турист, който не е настанен в стаята, за която си е платил и е с вързани ръце, защото няма как да обясни. Въпреки това, не може да им се сърдите, защото ще направят всичко възможно да ви разберат и компенсират с добро и вежливо поведение. Японците са изключително интелигентни и осъзнават голямата езикова, а и не само езикова бариера между тях и останалият свят.
Подобна е и ситуацията в ресторантите и местата за хранене. Повечето от менютата са на японски, което в комбинация с липсата на всякаква комуникация, доста често поднася истински изненади за обяд или вечеря. Въпреки това, персоналът ще се опита да ви покажа кое как да смесите и кое след кое да консумирате, прочитайки изумлението в очите на обърканите туристи.
Защото нали точно затова пътува и опознаваме различни места по света, за да се докоснем до тяхната култура, ежедневие и същност.
Прясното мляко и солта също не са широко разпространени тук което не е учудващо, предвид здравословният начин на живот, който водят. Затова бъдете много внимателни на закуска, ако предпочитате да пиете кафето си с мляко, на повечето от местата може да откриете единствено йогурт, който както знаем не е особено подходящ за тази цел. Що се отнася до солта, тя е почти изцяло изключена от менюто им. Ако се опитате да поискате сол, сервитьорите ще са опитат да ви помогнат като ви донесат захар, салфетки, допълнителни прибори и какво ли още не, за да ви направят щастливи, без изобщо да подозират от какво се нуждаят вашите бъркани яйца, в които няма грам сол. Такъв беше и случаят с нашето посещение на Токио. Когато попитахме за чудодейната подправка, на съседната маса, една американка учтиво се смили над нас, като извади пликчета сол от полета си с думите „завещавам ви ги, тук това е много ценно, защото трудно се намира и никой не разбира какво искате”
Обилно закусили с кафе с йогурт, вместо с прясно мляко и яйца без капчица сол, се отправихме към обиколката на Токио.
Следващата неприятна новина беше за пушачите. В Япония на много малко места е разрешено да се пуши и в повечето случаи, това са малки телефонни кабинки, снабдени с климатизация и големи монитори, на които постоянно тече информация какво причиняват цигарите и телефони, на които незабавно да потърсите помощ за тяхното отказване. Пред никой хотел или сграда няма да откриете пепелник или да видите хора, които пушат. Дори в хотелите има специално отделено място отново кабинка за тази цел. Това важи и за големите паркове и поляни, някъде може да намерите такова място и на открито, но то в никакъв случай не е някаква беседка или приятна пейка, на която да се разположиш и да прекараш време със своя порочен навик, а напротив – всички тези съоръжения са направени безкрайно неудобно за любителите на тази зависимост.
Много любопитен факт за страната е, че тук е обидно да се оставят бакшиши. Това е една от най-работливите и точни нации в света и може да се сигурни, че в каквато и категория ресторант да влезете, ще бъдете обслужени като истински крал или кралица. Разбира се, първо ще се наложи да си събуете обувките и да ги сложите в специалните за целта шкафчета с ключ и чак след това ще бъдете отведени до масата си.
Ето и какво представляват кутиите за съхранение на обувки:
В повечето случаи, масата ви ще бъде изключително уединена:
Колкото и да се суетят около вас, колкото и доволни да останете, защото ще успеят да ви намерят вилица, ако не се справяте клечките (а в Токио много трудно се намира вилица за хранене), японците няма да очакват от вас бакшиш, защото за тях е важно да останете доволни. Нещо повече, ако се опитате да им оставите допълнителни пари, вероятността да ги обидите в много голяма.
След Токио, следващата спирка беше Киото, като разбира се, традицията повеляваше това разстояние да бъде взет с влак. Всички сме чували за известните с точността и скоростта си японски влакове. Уверявам ви, че всичко, което някога сте чели не просто е вярно, а дори е на още по-високо ниво във всеки един аспект.
Разбира се, още с пристигането на ж.п. гарата се сблъскахме с езиковата бариера, с която вече бяхме свикнали, а какво точно имаме предвид, може да разберете от снимката по-долу:
Въпреки това, успяхме бързо да се ориентираме на кой перон сме, защото е достатъчно да покажете билета си някой от служителите и те веднага ви упътват. Много важно нещо, което трябва да имате предвид е, че ако на билетът ви пише, че влакът отпътува в 15:59 ч, може да сте убедени, че той ще отпътува точно в 15:59 ч и нито секунда по-късно! Оттук натам бяхме меко казано удивени от организацията на гарата. Първото нещо, което ни направи впечатление е, че всички спазваха защитната жълта линия, подобна на тези в софийското метро и дори влакът вече да е почти пристигнал, хората дисциплинирано чакаха през обозначения вход за техния вагон. Точно така, в защитната ограда има отделни вратички, които отговарят на всеки перон и на които влакът спира със същата точност, с която спазва часовете на пристигане и отпътуване. Излишно е да споменаваме, че на външен вид, тези превозни средства изобщо не приличаха на влакове, а на последен модел частен самолет…По времето на слизането и качването на пътниците нямаше абсолютно никаква суматоха, струпване или напрежение.
Очаквайте и втората част на нашата японска история, когато ще ви разкажем за свещената планина Фуджи, за чаена церемония с истинска гейша и каква професия е всъщност тяхната, как сами си готвихме храната в един от ресторантите и дали бихме опитали отново саке 😊